Етикет: русия

Жак Бо пред The Postil Magazine: Идеята е била поражението на Русия да бъде входен билет за Украйна в НАТО. И така, украинците бяха подтикнати да подготвят офанзива в Донбас, за да накарат Русия да реагира и по този начин да получат лесно поражение чрез опустошителни санкции. Това е цинично и показва доколко Западът, воден от американците, е злоупотребил с Украйна за собствените си цели. 

Резултатът е, че украинците не търсят победа на Украйна, а поражение на Русия. Това е много различно и обяснява западните твърдения от първите дни на руската офанзива, които пророкуват това поражение. Но реалността е, че санкциите не подействаха според очакванията и Украйна се оказа въвлечена в битки, които бе провокирала, но за които не беше готова да се бори толкова дълго.

Ето защо от самото начало западното описание представлява несъответствие между медийните съобщения и реалността на място. Това имаше извратен ефект: насърчи Украйна да повтори грешките си и й попречи да подобри провеждането на операциите си. Под претекст, че се борим с Владимир Путин, ние принудихме Украйна да пожертва ненужно хиляди човешки животи. 

– Току-що публикувахте най-новата си книга за войната в Украйна — „Операция Z„, издадена от „Макс Мило“. Моля, разкажете ни малко за това – какво ви накара да напишете тази книга и какво искате да предадете на читателите?

– Целта на тази книга е да покаже как дезинформацията, разпространявана от нашите медии, е допринесла Украйна да бъде тласната в грешната посока. Написах го под мотото „от начина, по който разбираме кризите, произтича начинът, по който ги разрешаваме“.

Скривайки много аспекти на този конфликт, западните медии ни представиха карикатурен и изкуствен образ на ситуацията, което доведе до поляризация на умовете. Това доведе до широко разпространена нагласа на мислене, което прави всеки опит за преговори практически невъзможен.

Едностранчивото и пристрастно представяне, осигурено от основните медии, няма за цел да ни помогне да разрешим проблема, а да насърчава омразата към Русия. По този начин изключването на спортисти с увреждания, на котки, дори на руски дървета от състезания, уволнението на диригенти,  блокирането на платформи отразяващи руски майстори като Достоевски или дори преименуването на картини има за цел да бъде изключено руското население от обществото!

Във Франция дори бяха блокирани банкови сметки на лица с руски имена. Социалните мрежи Фейсбук и Туитър систематично блокираха разкриването на украински престъпления под претекст „език на омразата“, но позволяват призивите за насилие срещу руснаците. Нито едно от тези действия нямаше никакъв ефект върху конфликта, освен да стимулира омразата и насилието срещу руснаците в нашите страни. Тази манипулация е толкова лоша, че предпочитаме да видим как украинците умират, отколкото да търсим дипломатическо решение. Както наскоро каза републиканският сенатор Линдзи Греъм, въпросът е да оставим украинците да се бият до последния човек.

Обикновено се приема, че журналистите работят според стандартите за качество и етика, за да ни информират по възможно най-честния начин. Тези стандарти са определени от Мюнхенската харта от 1971 г. Докато пишех книгата си, установих, че нито една френскоговоряща мейнстрийм медия в Европа не зачита тази харта, що се отнася до Русия и Китай. Всъщност те безсрамно подкрепят една неморална политика спрямо Украйна, описана от Андрес Мануел Лопес Обрадор, президент на Мексико, като „ние предоставяме оръжията, вие осигурявате труповете!“.

„С осветляването на тази дезинформация исках да покажа, че още през февруари е била налична информация, позволяваща да се предостави реалистична картина на ситуацията, но нашите медии не са я предали на обществеността. Целта ми беше да покажа това противоречие.

За да избегна сам да стана пропагандист в полза на едната или другата страна, разчитах изключително на западни, украински (от Киев) и руски опозиционни източници. Не съм взимал информация от руски медии.

– На Запад обикновено се казва, че тази война е „доказала“, че руската армия е слаба и че нейната техника е безполезна. Верни ли са тези твърдения?

– Не. След повече от шест месеца война може да се каже, че руската армия е ефективна и резултатна и че качеството на нейното командване и контрол далеч надхвърля това, което виждаме на Запад. Но нашето възприятие е повлияно от репортажи, което са фокусирани върху украинската страна, и от изкривеното представяне на реалността.

Първо, това е реалността на място. Трябва да се помни, че това, което медиите наричат „руснаци“, всъщност е рускоезична коалиция, съставена от професионални руски бойци и войници от народните милиции на Донбас. Операциите в Донбас се извършват главно от тези милиции, които се бият на „своя“ терен, в градове и села, които са им познати и където имат приятели и семейства. Следователно те напредват предпазливо, но и за да избегнат цивилни жертви. Така, въпреки твърденията на западната пропаганда, коалицията се радва на много добра обществена подкрепа в районите, които окупира.
Освен това, само като погледнете картата, можете да видите, че Донбас е регион с много застроени и населени райони, което означава предимство за защитника и намалена скорост на нападателя при всякакви обстоятелства.

Второ, това е начинът, по който нашите медии представят развитието на конфликта. Украйна е огромна страна и малките карти едва ли показват разликите от един ден до друг. Освен това всяка страна има свое собствено възприятие за напредъка на врага. Ако вземем за пример ситуацията от 25 март 2022 г., можем да видим, че картата на френския всекидневник Ouest-France (a) не показва почти никакъв напредък на Русия, както и швейцарският сайт RTS (b). Картата на руския сайт RIAFAN (c) може да е пропаганда, но ако я сравним с картата на Френската дирекция на военното разузнаване (DRM) (d), виждаме, че руските медии вероятно са по-близо до истината. Всички тези карти бяха публикувани в един и същи ден, но френският вестник и швейцарските държавни медии не избраха да използват DRM картата и предпочетоха да използват украинска карта. Това показва, че нашите медии работят като пропагандни издания.

Сравняване на картите, представени в нашите медии на 25 март 2022 г. Именно този начин на представяне на руската офанзива доведе до твърдението, че руската армия е слаба. Това също така показва, че предоставената от руските медии информация изглежда по-близка до реалността от тази, дадена от Украйна.

Трето, нашите „експерти“ сами определиха целите на руската офанзива. Твърдейки, че Русия искала да превземе Украйна и нейните ресурси, да превземе Киев за два дни и т.н., нашите експерти буквално измислиха и приписаха на руснаците цели, които Путин никога не е споменавал. През май 2022 г. Клод Уайлд, швейцарският посланик в Киев, заяви по RTS, че руснаците са „загубили битката за Киев“. Но в действителност никога не е имало „битка за Киев“. Очевидно е лесно да се твърди, че руснаците не са постигнали целите си – щом никога не са се опитвали да ги постигнат!

Четвърто, Западът и Украйна създадоха подвеждаща представа за своя противник. Във Франция, Швейцария и Белгия нито един от военните експерти по телевизията няма никакви познания за военни операции и как руснаците водят своите. Тяхната „експертност“ идва от слуховете от войната в Афганистан или Сирия, които често са просто западна пропаганда. Тези експерти буквално фалшифицираха представянето на руските операции.

Така, още на 24 февруари целите обявени от Русия бяха „демилитаризация“ и „денацификация“ заради заплахата за населението на Донбас. Тези цели бяха свързани с неутрализиране на способности, а не със заграбване на земя или ресурси. Казано направо, теоретически на руснаците не им трябва да напредват, за да постигнат целите си. Достатъчно би било самите украинци да дойдат и да бъдат убити.

С други думи, нашите политици и медии тласкаха Украйна да защитава терена подобно на Франция по време на Първата световна война. Те накараха украинските войски да защитават всеки квадратен метър земя в ситуации на „последна битка“. По ирония на съдбата Западът само улесни работата на руснаците.

Всъщност, както при войната срещу тероризма, западняците виждат врага такъв, какъвто биха искали да бъде, а не такъв, какъвто е. Както е казал Сун Дзъ преди 2500 години, това е най-добрата рецепта за загуба на война.

Един такъв пример е така наречената „хибридна война“, която Русия уж води срещу Запада. През юни 2014 г., докато Западът се опитваше да обясни (въображаемата) намеса на Русия в конфликта в Донбас, руският експерт Марк Галеоти „разкри“ съществуването на доктрина, която би илюстрирала руската концепция за хибридна война. Известна като „доктрината Герасимов“, тя никога не е била дефинирана от Запада като например – в какво се състои и как може да осигури военен успех. Но се използва, за да се обясни как Русия води война в Донбас, без да изпраща войски там и защо Украйна постоянно губи битките си срещу бунтовниците. През 2018 г., осъзнавайки, че не е прав, Галеоти се извини – смело и интелигентно – в статия, озаглавена „Съжалявам за създаването на доктрината Герасимов“, публикувана в списание Foreign Policy.

Въпреки това, и без да знаят какво означава това, нашите медии и политици продължиха да се преструват, че Русия води хибридна война срещу Украйна и Запада. С други думи, ние си представихме вид война, която не съществува и подготвихме Украйна за нея. Това също обяснява предизвикателството пред Украйна да има последователна стратегия за противодействие на руските операции. Западът не иска да види ситуацията такава, каквато е в действителност. Рускоезичната коалиция започна офанзивата си с обща сила, по-малка от тази на украинците в съотношение 1-2:1. За да успеете, когато сте числено превъзхождани, трябва да създадете локално и временно превъзходство чрез бързо преместване на силите си на бойното поле.

Това руснаците наричат „оперативно изкуство“ (оперативное искусство). Тази идея е слабо разбрана на Запад. Терминът „оперативен“, използван в НАТО, има два превода на руски: „оперативен“ (отнасящо се до ниво на командване) и „оперативно“ (което дефинира състояние). Това е изкуството да се маневрират военни формации, подобно на игра на шах, за да се победи превъзхождащ противник.

Например, операцията около Киев нямаше за цел да „залъже“ украинците (и Запада) за техните намерения, а да принуди украинската армия да задържи големи сили около столицата и по този начин да ги „притисне“. От техническа гледна точка това се нарича „формираща“ операция. Противно на анализите на някои „експерти“, това не е „операция за измама“, която би била замислена много по-различно и щеше да включва много по-големи сили. Целта е да се предотврати подсилване на основните части на украинските сили в Донбас.

Основният урок от тази война на този етап потвърждава това, което знаем и от Втората световна война: руснаците владеят оперативното изкуство.

– Въпросите към руската армия повдигат и очевидния въпрос – колко добра е армията на Украйна днес? И което е по-важно, защо не чуваме много за украинската армия?

– Украинските военнослужещи със сигурност са смели войници, които съвестно и смело изпълняват своя дълг. Но личният ми опит показва, че при почти всяка криза проблемът лежи в основата. Невъзможността да разберете противника и неговата логика и да имате ясна представа за действителната ситуация е основната причина за неуспехите.

От началото на руската офанзива можем да различим два начина на водене на войната. От украинска страна войната се води в политическото и информационното пространство, докато от руска страна войната се води във физическото и оперативното пространство. Двете страни не се бият в едни и същи пространства. Това е ситуация, която описах през 2003 г. в книгата си La guerre asymétrique ou la défaite du vainqueur (Асиметричната война или поражението на победителя). Проблемът е, че в края на деня на терена надделява реалността.

От руска страна решенията се вземат от военните, докато от украинска страна Зеленски е вездесъщ и централен елемент във воденето на войната. Той взема оперативни решения, очевидно често против съветите на военните. Това обяснява нарастващото напрежение между Зеленски и военните. Според украински медии Зеленски може да уволни генерал Валерий Золужни, като го назначи за министър на отбраната.

Украинската армия е интензивно обучавана от американски, британски и канадски офицери от 2014 г. насам. Проблемът е, че повече от 20 години западняците се бият с въоръжени групи и разпръснати противници и са ангажирали цели армии срещу отделни лица. Те водят войни на тактическо ниво и по някакъв начин са загубили способността да се бият на стратегическо и оперативно ниво.

Това обяснява отчасти защо Украйна води своята война на това ниво. Но има по-концептуално измерение. Зеленски и Западът виждат войната като числено и технологично равновесие на силите. Ето защо от 2014 г. украинците никога не са се опитвали да съблазнят бунтовниците и сега смятат, че решението ще дойде от оръжията, доставени от Запада. Западът предостави на Украйна няколко десетки оръдия M777 и ракетни установки HIMARS и MLRS, докато Украйна имаше няколко хиляди еквивалентни артилерийски оръдия през февруари. Руската концепция за „съотношението на силите“ отчита много повече фактори и е по-холистична от западния подход. Затова руснаците печелят.

За да се съобразят с необмислената политика, нашите медии изградиха виртуална реалност, която отрежда на Русия лошата роля. За тези, които внимателно наблюдават хода на кризата, почти бихме могли да кажем, че са представили Русия като „огледален образ“ на ситуацията в Украйна. Така, когато се заговори за украински загуби, западната комуникация се насочва към руските загуби (с цифри, дадени от Украйна).

Така наречените „контранастъпления“, обявени от Украйна и Запада в Харков и Херсон през април-май, бяха просто „контраатаки“. Разликата между двете е, че контранастъплението е оперативно понятие, докато контраатаката е тактическо понятие, което е много по-ограничено като обхват. Тези контраатаки бяха възможни, тъй като плътността на руските войски в тези сектори тогава беше 1 бойна единица на 20 км фронт. За сравнение, в сектора на Донбас, който беше основният фокус, руската коалиция имаше 1-3 бойни единици на км. Що се отнася до голямата августовска офанзива срещу Херсон, която трябваше да превземе южната част на страната, изглежда не е нищо друго освен мит за осигуряване на западната подкрепа.

Днес виждаме, че обявените украински успехи всъщност са били провали. Човешките и материални загуби, които бяха приписани на Русия, всъщност бяха по-скоро съвпадащи с тези на Украйна. В средата на юни Дейвид Арахамия, главният преговарящ и близък съветник на Зеленски, говори за 200 до 500 смъртни случая на ден и спомена жертви (мъртви, ранени, пленени, дезертьори) на брой 1000 души на ден. Ако добавим към това подновените искания за оръжия от Зеленски, можем да видим, че идеята за победа на Украйна изглежда доста илюзорна.

Тъй като руската икономика се смяташе за сравнима с тази на Италия, предполагаше се, че тя ще бъде също толкова уязвима. Така Западът – и украинците – смятаха, че икономическите санкции и политическата изолация на Русия бързо ще доведат до нейния колапс, без да се стигне до военно поражение. Всъщност това е, което разбираме от интервюто на Олексей Арестович, съветник и говорител на Зеленски, през март 2019 г. Това също обяснява защо Зеленски не е алармирал в началото на 2022 г., както казва в интервюто си за Washington Post. Мисля, че той знаеше, че Русия ще отговори на подготвяната от Украйна офанзива в Донбас (поради което по-голямата част от войските му бяха в тази зона) и смяташе, че санкциите бързо ще доведат до колапс и поражение на Русия. Това е „предсказал“ Бруно Льо Мер, френският министър на икономиката. Очевидно западняците са взели решения, без да познават противника си.

Както каза Арестович, идеята е била поражението на Русия да бъде входен билет за Украйна в НАТО. И така, украинците бяха подтикнати да подготвят офанзива в Донбас, за да накарат Русия да реагира и по този начин да получат лесно поражение чрез опустошителни санкции. Това е цинично и показва доколко Западът, воден от американците, е злоупотребил с Украйна за собствените си цели.

Резултатът е, че украинците не търсят победа на Украйна, а поражение на Русия. Това е много различно и обяснява западните твърдения от първите дни на руската офанзива, които пророкуват това поражение. Но реалността е, че санкциите не подействаха според очакванията и Украйна се оказа въвлечена в битки, които бе провокирала, но за които не беше готова да се бори толкова дълго.

Ето защо от самото начало западното описание представлява несъответствие между медийните съобщения и реалността на място. Това имаше извратен ефект: насърчи Украйна да повтори грешките си и й попречи да подобри провеждането на операциите си. Под претекст, че се борим с Владимир Путин, ние принудихме Украйна да пожертва ненужно хиляди човешки животи. От самото начало беше очевидно, че украинците последователно повтарят грешките си (и дори същите грешки като през 2014-2015 г.), а войниците умират на бойното поле. От своя страна Володимир Зеленски призова за нови и нови санкции, включително и най-абсурдните, защото е бил накаран да вярва, че те са решаващи.

Не съм единственият, който е забелязал тези грешки и западните страни със сигурност биха могли да спрат това бедствие. Но техните лидери, развълнувани от (фантастичните) доклади за руски загуби и мислейки, че проправят пътя за смяна на режима, добавиха санкции към санкциите, отхвърляйки всяка възможност за преговори. Както каза френският министър на икономиката Бруно Льо Мер, целта е била да се провокира колапсът на руската икономика и да се накара руският народ да страда. Това е форма на държавен тероризъм: идеята е да накара населението да страда, за да го тласне към бунт срещу своите лидери (в случая Путин). Не си измислям това. Този механизъм е подробно описан от Ричард Нефю, ръководител на санкциите в Държавния департамент при Обама и понастоящем координатор по глобалната борба с корупцията, в книгата му, озаглавена „Изкуството на санкциите“. По ирония на съдбата това е точно същата логика, която Ислямска държава използва, за да обясни атаките си във Франция през 2015-2016 г. Франция вероятно не насърчава тероризма, но го практикува.

Основните медии не представят войната такава, каквато е, а такава, каквато биха искали да бъде. Това е чисто пожелание. Очевидната обществена подкрепа за украинските власти, въпреки огромните загуби (някои споменават 70 000-80 000 жертви), се постига чрез забрана на опозицията, безмилостен лов на служители, които не са съгласни с правителствената линия, и „огледална“ пропаганда, която приписва на руснаците същите провали каквито имат украинците. Всичко това със съзнателната подкрепа на Запада.

– Какво да мислим за експлозията в авиобазата Саки в Крим?

– Не знам подробности за настоящата ситуация относно сигурността в Крим. Знаем, че преди февруари е имало клетки от бойци-доброволци на Десен сектор (неонацистка милиция) в Крим, готови да извършват атаки от терористичен тип. Неутрализирани ли са тези клетки? Не знам; но може да се предположи, че е така, тъй като очевидно има много малко саботажна дейност в Крим. Като казваме това, нека не забравяме, че украинци и руснаци са живели заедно в продължение на много десетилетия и със сигурност има прокиевски хора в районите, превзети от руснаците. Следователно е реалистично да се мисли, че в тези области може да има спящи клетки.

По-скоро това е кампания, провеждана от Украинската служба за сигурност (СБУ) в териториите, окупирани от рускоезичната коалиция. Това е терористична кампания, насочена към проруски украински личности и длъжностни лица. Тя преследва големи промени в ръководството на СБУ в Киев и в регионите, включително Лвов, Тернопол от юли. Вероятно в контекста на същата тази кампания Даря Дугина е била убита на 21 август. Целта на тази нова кампания може да бъде да се създаде илюзията, че има продължаваща съпротива в районите, превзети от руснаците и по този начин да се съживи западната помощ, което започва да отслабва.

Тези саботажни дейности всъщност нямат оперативно въздействие и изглеждат по-скоро свързани с психологическа операция. Възможно е това да са действия като тази на Змийския остров в началото на май, целящи да покажат на международната общественост, че Украйна действа. Това, което косвено показват инцидентите в Крим е, че народната съпротива, заявена от Запада през февруари, не съществува. Най-вероятно това е действие на украински и западни (вероятно британски) тайни агенти. Освен тактическите действия, това показва неспособността на украинците да активират значително съпротивително движение в районите, завзети от рускоезичната коалиция.

– Зеленски направи известното заявление: „Крим е украински и ние никога няма да се откажем от него“. Това риторика ли е или има план за нападение на Крим? Има ли украински агенти в Крим? 

– Първо, Зеленски променя мнението си много често. През март 2022 г. той отправи предложение към Русия, като заяви, че е готов да обсъди признаване на руския суверенитет над полуострова. Именно след намесата на Европейския съюз и Борис Джонсън на 2 април и той оттегли предложението си на 9 април, въпреки благоприятния интерес на Русия.

Необходимо е да се припомнят някои исторически факти. Отстъпването на Крим на Украйна през 1954 г. никога не е официално потвърдено от парламентите на СССР, Русия и Украйна по време на комунистическата епоха. Освен това кримският народ се съгласи да бъде подчинен на властта на Москва, а не на Киев още през януари 1991 г. С други думи, Крим беше независим от Киев още преди Украйна да стане независима от Москва през декември 1991 г.

През юли Алексей Резников, украинският министър на отбраната, говори на висок глас за голяма контраофанзива срещу Херсон, включваща един милион души за възстановяване на териториалната цялост на Украйна. Реално Украйна не успя да събере необходимите войски, бронетехника и въздушно покритие за тази пресилена офанзива. Саботажните действия в Крим могат да бъдат заместител на това „контранастъпление“. Изглежда, че са по-скоро комуникационни упражнения, отколкото реални военни действия. Тези действия изглежда целят по-скоро да успокоят западните страни, които се съмняват в уместността на тяхната безусловна подкрепа за Украйна.

– Бихте ли ни разказали за ситуацията около ядрената електроцентрала в Запорожие?

– Запорожката атомна електроцентрала (ЗАЕЦ) в Енергодар беше обект на няколко артилерийски атаки, които украинци и руснаци приписват на противниковата страна. Това, което знаем е, че руските коалиционни сили са окупирали площадката на АЕЦ от началото на март. Целта тогава беше да се осигури бързо АЕЦ, за да не бъде въвлечена в боевете и по този начин да се избегне ядрен инцидент. Украинският персонал, който я е ръководил, е останал на място и продължава да работи под наблюдението на украинската компания „Енергоатом“ и Украинската агенция за ядрена безопасност (SNRIU). Следователно няма битки около централата.

Трудно е да се разбере защо руснаците ще обстрелват ядрена централа, която е под техен контрол. Това твърдение е още по-странно, тъй като самите украинци заявяват, че в помещенията на обекта има руски войски. Според френски „експерт“ руснаците ще атакуват електроцентралата, която контролират, за да спрат електричеството, което тече към Украйна. Не само че има и по-прости начини за прекъсване на електричеството за Украйна, но Русия не е спирала доставките на електричество за украинците от март. Освен това напомням, че Русия не е спряла притока на природен газ за Украйна и продължава да плаща на Украйна транзитните такси за газ за Европа. Зеленски е този, който реши да затвори тръбопровода „Союз“ през май.

Освен това трябва да се помни, че руснаците са в район, където населението като цяло е благосклонно към тях и е трудно да се разбере защо биха поели риска от ядрено заразяване на региона. В действителност украинците имат по-достоверни мотиви от руснаците, които могат да обяснят подобни атаки срещу АЕЦ и не се изключват взаимно: алтернатива на голямата контраофанзива срещу Херсон, която те не са в състояние да реализират, както и да предотвратят планираните референдуми в региона.

Освен това призивите на Зеленски за демилитаризиране на района на електроцентралата и дори връщането й на Украйна биха могли да бъдат политически и оперативен успех за него. Човек може дори да си представи, че те се стремят умишлено да провокират ядрен инцидент, за да създадат „ничия земя“ и по този начин да направят зоната неизползваема за руснаците.

Бомбардирайки централата, Украйна също може да се опитва да окаже натиск върху Запада да се намеси в конфликта под претекст, че Русия се стреми да изключи централата от украинската електропреносна мрежа преди есента. Това самоубийствено поведение – както заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш – би било в съответствие с войната, водена от Украйна от 2014 г.

Има сериозни доказателства, че атаките срещу Енергодар са украински. Фрагментите от снаряди, изстреляни към мястото от другата страна на Днепър, са със западен произход. Изглежда, че са от британските ракети BRIMSTONE, които са прецизни ракети и тяхната употреба се наблюдава от британците. Явно Западът е наясно с украинските атаки срещу АЕЦ. Това може да обясни защо Украйна не подкрепя много едно посещение на международна анкетна комисия и защо западните страни поставят нереалистични условия за изпращане на следователи от МААЕ, агенция, която досега не е показала много почтеност.

– Твърди се, че Зеленски освобождава престъпници, за да се бият в тази война? Означава ли това, че украинската армия не е толкова силна, колкото се смята? 

– Зеленски е изправен пред същия проблем като властите, които се появиха от Евромайдана през 2014 г. По това време военните не искаха да се бият, защото не искаха да се конфронтират с рускоезичните си сънародници. Според доклад на британското вътрешно министерство, хората от военния резерв масово отказват да присъстват на сесиите за набиране на персонал. През октомври-ноември 2017 г. 70% от наборниците не се явяват при призовка. Самоубийството се превърна в проблем. Според главния украински военен прокурор Анатолий Матиос след четири години война в Донбас са се самоубили 615 военнослужещи. Дезертирането се увеличи и достигна до 30% от силите в определени оперативни зони, често в полза на бунтовниците.

Поради тази причина стана необходимо да се интегрират по-мотивирани, силно политизирани, ултранационалистични и фанатични бойци във въоръжените сили, за да се бият в Донбас. Много от тях са неонацисти. Владимир Путин спомена, че целта на „денацификацията“ е именно да да бъдат премахнати тези фанатични бойци. Днес проблемът е малко по-различен. Руснаците нападнаха Украйна и украинските войници не са априори против да се бият с тях. Но те осъзнават, че заповедите, които получават, не са в съответствие със ситуацията на бойното поле. Те разбраха, че решенията, които ги засягат, не са свързани с военни фактори, а с политически съображения. Украинските части масово се бунтуват и все повече отказват да се бият. Те казват, че се чувстват изоставени от своите командири и че им се дават мисии без необходимите ресурси за тяхното изпълнение.

Ето защо става необходимо да се изпращат хора, които са готови на всичко. Тъй като са осъдени, те могат да бъдат държани под натиск. Това е същият принцип като маршал Константин Рокосовки, който е осъден на смърт от Сталин, но е освободен от затвора през 1941 г., за да се бие срещу германците. Смъртната му присъда е отменена едва след смъртта на Сталин през 1956 г. За да се засенчи използването на престъпници във въоръжените сили, обвиняват руснаците, че са правили същото.

Украинците и западняците последователно използват „огледална” пропаганда. Както във всички скорошни конфликти, западното влияние не доведе до морализиране на конфликта.

– Всички говорят колко корумпиран е Путин? Но какво да кажем за Зеленски? Той ли е „героичният светец“, на когото всички ни казват да се възхищаваме? 

– През октомври 2021 г. документите Pandora показаха, че Украйна и Зеленски са най-корумпираните в Европа и практикуват укриване на данъци в голям мащаб.

Интересното е, че тези документи очевидно са публикувани с помощта на американското разузнаване, а Владимир Путин не се споменава. По-точно в документите се споменават лица, „свързани“ с него, за които се твърди, че имат връзки с неразкрити активи, които биха могли да принадлежат на жена, за която се смята, че е имала дете от него. И все пак, когато нашите медии съобщават за тези документи, те редовно поставят снимка на Владимир Путин, но не и на Володимир Зеленски.

Въпреки че не се споменава в документите на Пандора, Владимир Путин постоянно се свързва с тях. Докато Володимир Зеленски никога не се споменава в нашите медии, въпреки че е много замесен

Не съм в състояние да преценя колко корумпиран е Зеленски. Но няма съмнение, че украинското общество и неговото управление са. Имам скромен принос за програмата на НАТО „Изграждане на почтеност“ в Украйна и открих, че никоя от участващите страни не си прави никакви илюзии относно нейната ефективност и всички гледаха на програмата като на вид „прозорец“, за да оправдаят западната подкрепа.

Малко вероятно е милиардите, платени от Запада на Украйна, да стигнат до украинския народ. Скорошен доклад на CBS News показва, че само 30-40% от оръжията, доставени от Запада, стигат до бойното поле. Останалото обогатява мафиите и други корумпирани хора. Очевидно някои високотехнологични западни оръжия са били продадени на руснаците, като френската система CAESAR и вероятно американската HIMARS. Докладът на CBS News беше цензуриран, за да се избегне подкопаването на западната помощ, но остава фактът, че САЩ отказаха да доставят дронове MQ-1C на Украйна поради тази причина.

Украйна е богата страна, но днес е единствената страна в бившия СССР с по-нисък БВП от този при разпадането на Съветския съюз. Следователно проблемът не е самият Зеленски, а цялата система, която е дълбоко корумпирана и която Западът поддържа с единствената цел да се бори с Русия.

Зеленски беше избран през април 2019 г. по програмата за постигане на споразумение с Русия. Но никой не му позволи да изпълни програмата. Германците и французите умишлено му попречиха да изпълни Минските споразумения. Стенограмата на телефонния разговор от 20 февруари 2022 г. между Еманюел Макрон и Владимир Путин показва, че Франция умишлено е държала Украйна далеч от решението. Освен това в Украйна крайнодесни и неонацистки политически сили го заплашиха публично със смърт. Дмитрий Ярош, командващ Украинската доброволческа армия, заяви през май 2019 г., че Зеленски ще бъде обесен, ако изпълни програмата си. С други думи, Зеленски е в капан между идеята си за постигане на споразумение с Русия и исканията на Запада. Освен това Западът осъзнава, че стратегията му за война чрез санкции се е провалила.

С увеличаването на икономическите и социалните проблеми на Запада ще бъде все по-трудно той да отстъпи, без да загуби имиджа си. Изход за Великобритания, САЩ, ЕС или Франция би бил отстраняването на Зеленски. Ето защо, с влошаващата се ситуация в Украйна, мисля, че Зеленски започва да осъзнава, че животът му е застрашен

В края на краищата Зеленски е човек за съжаление, защото най-големите му врагове са тези, от които той зависи: западният свят.

– Има много видеоклипове (отвратителни) в социалните медии на украински войници, участващи в сериозни военни престъпления? Защо на Запад са слепи за подобни зверства? 

– Първо, трябва да сме ясни: във всяка война всяка воюваща страна извършва военни престъпления. Военнослужещите, които умишлено извършват подобни престъпления, позорят униформата си и трябва да бъдат наказани.

Проблемът възниква, когато военните престъпления са част от план или са резултат от заповеди, дадени от висше командване. Такъв беше случаят, когато Холандия позволи на своите военни да допуснат клането в Сребреница през 1995 г.; изтезанията в Афганистан от канадски и британски войници, да не говорим за безбройните нарушения на международното хуманитарно право от Съединените щати в Афганистан, Ирак, Гуантанамо и другаде със съучастието на Полша, Литва или Естония. Ако това са западни ценности, тогава Украйна си е намерила правилната школа.

В Украйна политическите престъпления станаха нещо обичайно със съучастието на Запада. Така се елиминират онези, които са готови на преговори. Такъв е случаят с Денис Киреев, един от украинските преговарящи, убит на 5 март от украинската служба за сигурност (СБУ), защото е смятан за твърде благосклонен към Русия и за предател. Същото се случи и с Дмитрий Демяненко, офицер от СБУ, който беше убит на 10 март, също защото беше твърде благосклонен към споразумение с Русия. Не забравяйте, че това е страна, която смята, че получаването или предоставянето на руска хуманитарна помощ е „колаборационизъм“.

На 16 март 2022 г. журналист на телевизионния канал Украйна 24 се позова на нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман и призова за избиване на рускоезични деца. На 21 март военният лекар Генадий Друзенко заяви по същия канал, че е наредил на лекарите си да кастрират руските военнопленници. В социалните мрежи тези твърдения бързо се превърнаха в пропаганда за руснаците и двамата украинци се извиниха за това, но не по същество. Украинските престъпления започнаха да се разкриват в социалните мрежи и на 27 март Зеленски се опасяваше, че това ще застраши подкрепата на Запада. Това беше последвано — доста подходящо — от клането в Буча на 3 април, чиито обстоятелства остават неясни.

Великобритания, която тогава беше председател на Съвета за сигурност на ООН, три пъти отказа руската молба за създаване на международна комисия за разследване на престъпленията в Буча. Украинският депутат социалист Иля Кива разкри в Telegram, че трагедията в Буча е била планирана от британските специални служби MI6 и осъществена от СБУ.

Основният проблем е, че украинците замениха „оперативното изкуство“ с бруталност. От 2014 г., за да се бори с автономистите, украинското правителство никога не се е опитвало да приложи стратегиите, базирани на „сърца и умове“, които британците използваха през 1950-1960 г. в Югоизточна Азия, и те бяха много по-малко брутални, но много по-ефективни и дълготрайни. Киев предпочете да проведе антитерористична операция (АТО) в Донбас и да използва същите стратегии като американците в Ирак и Афганистан. Борбата с терористите разрешава всякакъв вид бруталност. Именно липсата на холистичен подход към конфликта доведе до провала на Запада в Афганистан, Ирак и Мали.

Операцията за борба с бунтовници (COIN) изисква по-сложен и холистичен подход. Но НАТО не е в състояние да разработи такива стратегии, каквито видях от първа ръка в Афганистан. От 8 години войната в Донбас е жестока и доведе до смъртта на 10 000 украински граждани плюс 4000 украински военни. За сравнение, за 30 години конфликтът в Северна Ирландия доведе до 3700 смъртни случая. За да оправдаят тази бруталност, украинците трябваше да измислят мита за руска намеса в Донбас.

Проблемът е, че философията на новите лидери на Майдана беше да имат расово чиста Украйна. С други думи, единството на украинския народ не трябваше да бъде постигнато чрез интеграция на общности, а чрез изключване на общности от „нисши раси“. Идея, която без съмнение би се харесала на дядовците на Урсула фон дер Лайен и Кристия Фрийланд! Това обяснява защо украинците изпитват малка емпатия към руското, маджарското и румъноезичното малцинство в страната. Това от своя страна обяснява защо Унгария и Румъния не искат техните територии да се използват за доставка на оръжия за Украйна.

Ето защо за украинците не е проблем да стрелят по собствените си граждани, за да ги сплашат. Това обяснява разпръскването на хиляди противопехотни мини PFM-1 („пеперуда“), които приличат на играчки, върху рускоезичния град Донецк през юли 2022 г. Този тип мина се използва от защитник, а не от нападател в основната си зона на действие. Освен това в този район донбаските милиции се бият „у дома си“, с население, което познават лично.

Мисля, че военни престъпления са извършени и от двете страни, но тяхното медийно отразяване е много различно. Нашите медии съобщават широко за престъпления (истински или неверни), приписвани на Русия. От друга страна, те са изключително мълчаливи за украинските престъпления. Не знаем цялата истина за клането в Буча, но наличните доказателства подкрепят хипотезата, че Украйна е организирала събитието, за да прикрие собствените си престъпления.

Премълчавайки тези престъпления, нашите медии са били съучастници с тях и са създали чувство за безнаказаност, което насърчи украинците да извършват нови престъпления.

– Латвия иска Западът (Америка) да определи Русия като „терористична държава“. Какво мислите за това? Това означава ли, че войната всъщност е приключила и Русия е спечелила? 

– Исканията на Естония и Латвия са в отговор на призива на Зеленски да определи Русия като терористична държава. Интересното е, че те идват по същото време, когато се отприщва украинска терористична кампания в Крим, окупираната зона на Украйна и останалата руска територия.

Интересно е също, че Естония очевидно е била съучастник в нападението срещу Даря Дугина през август 2022 г. Изглежда, че украинците комуникират в огледален образ за престъпленията, които извършват или проблемите които имат, за да ги скрият. Например в края на май 2022 г., когато капитулацията на Азовстал в Мариупол показа неонацистки бойци, те започнаха да твърдят, че има неонацисти в руската армия. През август 2022 г., когато Киев извършваше действия с терористичен характер срещу Енергодарската електроцентрала в Крим и на руска територия, Зеленски призова Русия да бъде считана за терористична държава.

Всъщност Зеленски продължава да вярва, че може да реши проблема си само като победи Русия и че това поражение зависи от санкциите срещу Русия. Обявяването на Русия за терористична държава би довело до допълнителна изолация. Затова той отправя този призив. Това показва, че етикетът „терорист” е по-скоро политически, отколкото оперативен, и че тези, които правят подобни предложения, нямат много ясна визия за проблема. Проблемът е, че има последици за международните отношения. Ето защо Държавният департамент на САЩ е загрижен, че искането на Зеленски може да бъде изпълнено от Конгреса.

– Един от по-тъжните резултати от конфликта Украйна-Русия е как Западът показа най-лошото от себе си. Накъде мислите, че ще тръгнем от тук нататък? Повече от същото или ще има промени, които ще трябва да бъдат направени в НАТО, в неутралните държави, които вече не са неутрални, и в начина, по който Западът се стреми да „управлява“ света?

– Тази криза разкрива няколко неща. Първо, че НАТО и Европейският съюз са само инструменти на външната политика на САЩ. Тези институции вече не действат в интерес на своите членове, а в интерес на САЩ. Санкциите, приети под американски натиск, имат обратен ефект върху Европа, която е големият губещ в цялата тази криза: тя понася собствените си санкции и трябва да се справя с напрежението, произтичащо от собствените ѝ решения.

Решенията, взети от западните правителства, разкриват поколение лидери, които са млади и неопитни (като финландския министър-председател Сана Марин); невежи, но смятащи, че са умни (като френския президент Еманюел Макрон); доктринери (като председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен); и фанатични (като лидерите на балтийските държави). Всички те споделят едни и същи слабости и не на последно място сред тях е неспособността им да управляват сложна криза.

Когато главата ни не е в състояние да разбере сложността на кризата, ние реагираме с дързост и догматизъм. Това виждаме да се случва в Европа. Страните от Източна Европа, особено балтийските държави и Полша, се показаха като верни слуги на американската политика. Те също така показаха незряло, конфронтационно и недалновидно управление. Това са държави, които никога не са интегрирали западните ценности, които продължават да славят силите на Третия райх и да дискриминират собственото си рускоезично население. Дори не споменавам Европейския съюз, който категорично се противопостави на всяко дипломатическо решение и само наля масло в огъня. Колкото повече сте въвлечени в конфликт, толкова повече сте въвлечени в неговия изход. Ако спечелите, всичко е наред. Но ако конфликтът е неуспешен, ще понесете тежестта. Това се случи със Съединените щати в последните конфликти и това е, което се случва в Украйна. Поражението на Украйна се превръща в поражение на Запада.

Друг голям губещ в този конфликт очевидно е Швейцария. Нейният неутрален статут изведнъж загуби всякакво доверие. В началото на август Швейцария и Украйна сключиха споразумение, което ще позволи на швейцарското посолство в Москва да предлага защита на украински граждани в Русия. За да влезе в сила обаче, той трябва да бъде признато от Русия. Съвсем логично Русия отказва и заявява, че „Швейцария за съжаление е загубила статута си на неутрална държава и не може да действа като посредник или представител“.

Това е много сериозно развитие, защото неутралността не е просто едностранна декларация. Тя трябва да бъде приета и призната от всички, за да бъде ефективна. И все пак Швейцария не само се присъедини към западните страни, но беше дори по-крайна от тях. Може да се каже, че за няколко седмици Швейцария съсипа една политика, уважавана почти 170 години.

Това е проблем за Швейцария, но може да е проблем и за други страни. Една неутрална държава може да предложи изход от криза. Днес западните страни търсят изход, който би им позволил да се сближат с Русия в перспективата на енергийна криза, без да губят имиджа си. Турция пое тази роля, но тя е ограничена, тъй като е част от НАТО.

Държави и организации, наложили санкции на Русия. Въпреки че Швейцария е неутрална страна, тя стои на първо място. Според собствени източници това е станало под натиск и изнудване от страна на САЩ. Въпреки всичко, това е тежък удар върху самия принцип на неутралитет, който ще има последствия в други бъдещи конфликти

Западът създаде Желязна завеса 2, която ще повлияе на международните отношения за години напред. Липсата на стратегическа визия на Запада е удивителна. Докато НАТО се съгласува с външната политика на САЩ и се преориентира към Китай, западната стратегия само засили оста Москва-Пекин.

– Какво мислите, че означава за Европа, САЩ и Китай тази война в крайна сметка? 

– За да отговорим на този въпрос, първо трябва да отговорим на друг въпрос: „Защо този конфликт е по-осъдителен от предишните конфликти, започнати от Запада?“

След бедствията в Афганистан, Ирак, Либия и Мали, останалият свят очакваше Западът да помогне за разрешаването на тази криза със здрав разум. Западът отговори точно обратно на тези очаквания. Не само че никой не успя да обясни защо този конфликт е по-осъдителен от предишните, но разликата в отношението към Русия и САЩ показа, че се отдава по-голямо значение на агресора, отколкото на жертвите. Усилията да се доведе до крах Русия контрастират с пълната безнаказаност на страните, които излъгаха Съвета за сигурност на ООН, практикуваха изтезания, причиниха смъртта на над милион души и създадоха 37 милиона бежанци.

Тази разлика в отношението остана незабелязана на Запад. Но „останалата част от света“ разбра, че сме преминали от „международен ред, основан на закони“ към „международен ред, основан на правила“, определен от Запада. На по-материално ниво, конфискацията на венецуелското злато от британците през 2020 г., на суверенните фондове на Афганистан през 2021 г. и след това на суверенните фондове на Русия през 2022 г. от САЩ, повиши недоверието на съюзниците на Запада. Това показва, че незападният свят вече не е защитен от закона и зависи от добрата воля на Запада. Този конфликт вероятно е отправната точка за нов световен ред. Светът няма да се промени изведнъж, но конфликтът привлече вниманието на останалия свят. Защото, когато казваме, че „международната общност“ осъжда Русия, ние всъщност говорим за 18% от населението на света.

Някои актьори, традиционно близки до Запада, постепенно се отдалечават от него. На 15 юли 2022 г. Джо Байдън посети Мохамед бин Салман с две цели: да попречи на Саудитска Арабия да се сближи с Русия и Китай и да го помоли да увеличи производството на петрол. Но четири дни по-рано Мохамед бин Салман отправи официално искане да стане член на BRICS, а седмица по-късно, на 21 юли, се обади на Владимир Путин, за да потвърди, че ще застане зад решението на OPEC+. С други думи: няма увеличение на производството на петрол. Това беше шамар в лицето на Запада и на най-могъщия му представител.

Сега Саудитска Арабия реши да приема китайска валута като плащане за петрола си. Това е важно събитие, което показва загуба на доверие в долара. Последствията са потенциално огромни. Петродоларът е създаден от САЩ през 70-те години, за да финансира техния дефицит. Като принуждава други държави да купуват долари, това позволява на САЩ да печатат долари, без да бъдат хванати в инфлационен цикъл. Благодарение на петродолара икономиката на САЩ – която по същество е потребителска икономика – се поддържа от икономиките на други страни по света. Крахът на петродолара може да има катастрофални последици за икономиката на САЩ, както казва бившият републикански сенатор Рон Пол.

Освен това санкциите сближиха Китай и Русия, които са на прицел от Запада. Това ускори формирането на евразийски блок и заздрави позициите на двете страни в света. Индия, която САЩ презираха като „второкласен“ партньор на „четворката“, се сближи с Русия и Китай, въпреки споровете си с последния.

Днес Китай е основният доставчик на инфраструктура в Третия свят. По-специално, начинът му на взаимодействие с африканските страни е в по-голямо съответствие с очакванията на тези страни. Сътрудничеството с бивши колониални сили като Франция и американският империалистически патернализъм вече не е добре дошло. Например Централноафриканската република и Мали поискаха Франция да напусне техните страни и се обърнаха към Русия.

На срещата на върха на Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН) САЩ гордо обявиха принос от 150 милиона долара за „укрепване на позицията си в по-широката геополитическа конкуренция с Китай“. Но през ноември 2021 г. президентът Си Дзинпин предложи 1,5 милиарда долара на същите страни за борба с пандемията и насърчаване на икономическото възстановяване. Като използват парите си за водене на война, САЩ не разполагат с пари за създаване и консолидиране на съюзи.

Загубата на влияние на Запада произтича от факта, че той продължава да третира „останалия свят“ като „малки деца“ и пренебрегва ползата от добрата дипломация. Войната в Украйна не е причината за тези явления, които започнаха преди няколко години, но със сигурност ни отваря очите и ускорява този процес.

– Западните медии настояват, че Путин може да е сериозно болен. Ако Путин изведнъж умре, ще има ли това някакво значение за войната? 

– Изглежда Владимир Путин е уникален медицински случай в света: той има рак на стомаха, левкемия, неизвестна, но нелечима болест в терминална фаза, и според съобщенията вече е мъртъв. Въпреки това през юли 2022 г. на форума за сигурност в Аспен директорът на ЦРУ Уилям Бърнс каза, че Путин е „твърде здрав“ и че няма „никаква информация, която да предполага, че той е в лошо здраве“.

Това показва как работят тези, които се представят за журналисти! Това е пожелателно мислене и в по-високия край на спектъра отразява призивите за тероризъм и физическото елиминиране на Владимир Путин. Западът персонализира руската политика чрез Путин, защото той е този, който насърчава реконструкцията на Русия след годините на Елцин. Американците обичат да бъдат шампиони, когато нямат конкуренти и гледат на другите като на врагове. Такъв е случаят с Германия, Европа, Русия и Китай. Но нашите „експерти“ знаят малко за руската политика. Защото в действителност Владимир Путин е по-скоро „гълъб“ в руския политически пейзаж. Предвид климата, който създадохме с Русия, не би било невъзможно неговото изчезване да доведе до появата на по-агресивни сили. Не трябва да забравяме, че страни като Естония, Латвия, Литва, Полша или Грузия никога не са развивали европейските демократични ценности. Те все още имат дискриминационна политика към етническите си руснаци, която е далеч от европейските ценности и се държат като незрели агент-провокатори. Мисля, че ако Путин изчезне по някаква причина, конфликтите с тези страни ще придобият ново измерение.

– Колко обединена е Русия в момента? Дали войната е създала по-сериозна опозиция от тази, която е съществувала преди в Русия?

– Не, напротив. Американските и европейските лидери слабо разбират своя враг: руският народ е много патриотичен и сплотен. Манията на Запада да „наказва“ руския народ само го сближи с лидерите му. Всъщност, стремейки се да разделят руското общество в опит да свалят правителството, западните санкции – включително най-глупавите – потвърдиха това, което Кремъл казва от години: че Западът изпитва дълбока омраза към руснаците. Това, което някога се смяташе за лъжа, сега се потвърждава от мнениено на  руснаците. Последствието е, че доверието на хората в правителството се засили.

Рейтингите на одобрение, дадени от Левада център (считан от руските власти за „чуждестранен агент“) показват, че общественото мнение се е обединило около Владимир Путин и руското правителство. През януари 2022 г. рейтингът на одобрение на Владимир Путин беше 69%, а този на правителството беше 53%. Днес рейтингът на одобрение на Путин е стабилен на около 83% от март, а този на правителството е 71%. През януари 29% не одобряват решенията на Владимир Путин, през юли те са само 15%.

Според Левада център дори руската операция в Украйна се радва на мнозинство положителни мнения. През март 81% от руснаците подкрепят операцията; тази цифра спадна до 74%, вероятно поради въздействието на санкциите в края на март, а след това отново се повиши. През юли 2022 г. операцията имаше 76% подкрепа от населението.

Не всички руснаци подкрепят спецоперацията в Украйна, но три четвърти от населението я подкрепят. Украинските военни престъпления, западните санкции и доброто управление на икономиката от руските власти обясняват тази подкрепа

Проблемът е, че нашите журналисти нямат нито култура, нито журналистическа дисциплина и ги подменят със собствени убеждения. Това е форма на конспирация, която има за цел да създаде фалшива реалност въз основа на това, в което човек вярва, а не на фактите. Например малцина знаят (или искат да знаят), че Алексей Навални каза, че няма да върне Крим на Украйна.

Действията на Запада напълно унищожиха опозицията, не поради „репресиите на Путин“, а защото в Русия съпротивата срещу чужда намеса и дълбокото презрение на Запада към руснаците е двупартийна кауза. Точно като омразата на Запада към руснаците. Ето защо личности като Алексей Навални, които никога не са имали много висока популярност, напълно изчезнаха от популярния медиен пейзаж.

Освен това, дори ако санкциите са имали негативно въздействие върху руската икономика, начинът, по който правителството се справя с нещата от 2014 г. насам, показва голямо владеене на икономическите механизми и голям реализъм в оценката на ситуацията. В Русия има ръст на цените, но той е много по-нисък от този в Европа и докато западните икономики вдигат основните си лихви, Русия намалява своите. Руската журналистка Марина Овсяникова е пример за изразител на опозицията в Русия. Нейният случай е интересен, защото, както обикновено, не се казва всичко.

На 14 март 2022 г. тя предизвика международни аплодисменти, като прекъсна новинарската емисия на руския Първи канал с плакат, призоваващ за прекратяване на войната в Украйна. Тя беше арестувана и глобена с 280 долара.

През май германският вестник „Ди Велт“ ѝ предложи работа в Германия, но в Берлин проукраински активисти демонстрираха, за да накарат вестника да прекрати сътрудничеството си с нея. Медията Politico дори предположи, че тя може да е агент на Кремъл! В резултат на това през юни 2022 г. тя напусна Германия, за да заживее в Одеса, нейния роден град. Но вместо да бъдат благодарни, украинците я поставиха в черния списък на „Миротворец„, където я обвиняват в държавна измяна, „участие в специални информационни и пропагандни операции на Кремъл“ и „съучастие с нашествениците“. Сайтът „Миротворец“ е „хит списък“ за политици, журналисти или личности, които не споделят мнението на украинското правителство. Няколко от хората в списъка са убити. През октомври 2019 г. ООН поиска затварянето на сайта, но това беше отказано от Радата. Трябва да се отбележи, че никоя от основните ни медии не осъди тази практика, която е много далеч от ценностите, които те защитават. С други думи, нашите медии подкрепят тези практики, които се приписваха на южноамериканските режими.

Даря Дугина, отбелязана като „Ликвидирана“

След това Овсяникова се върна в Русия, където демонстрира срещу войната, наричайки Путин „убиец“, и беше арестувана от полицията и поставена под домашен арест за три месеца. В този момент нашите медии протестираха.

Заслужава да се отбележи, че руската журналистка Даря Дугина, жертва на бомбен атентат в Москва на 21 август 2022 г., беше в списъка на „Миротворец“ и нейното досие беше маркирано като „ликвидирано“. Разбира се, никоя западна медия не спомена, че тя е била набелязана от сайта „Миротворец“, който се смята за свързан със СБУ, тъй като това би подкрепило обвиненията на Русия.

Германската журналистка Алина Лип, чиито разкрития за украински и западни престъпления в Донбас са тревожни, е публикувана на сайта „Миротворец“. Нещо повече, Алина Лип беше осъдена задочно на три години затвор от германски съд за твърдение, че руските войски са „освободили“ райони в Украйна и по този начин „прославят престъпни дейности“. Както се вижда, германските власти функционират като неонацистките елементи в Украйна. Днешните политици са достойни за бабите и дядовците си!

Човек може да заключи, че дори и да има хора, които се противопоставят на войната, руското обществено мнение преобладаващо е за правителството. Западните санкции само засилиха доверието в руския президент.

В крайна сметка, целта ми не е да възприема същия подход като нашите медии и да заменя омразата към Русия с тази към Украйна. Напротив, искам да покажа, че светът не е нито черен, нито бял и че западните страни са отвели ситуацията твърде далеч. Тези, които са състрадателни към Украйна, трябваше да настояват нашите правителства да приложат договорените политически решения през 2014 и 2015 г. Те не направиха нищо и сега тласкат Украйна да се бие. Но вече не сме в 2021 г.

Днес трябва да приемем последствията от нашите невзети решения и да помогнем на Украйна да се възстанови. Но това не трябва да става за сметка на рускоезичното й население, както сме правили досега, а съвместно с рускоезичните, по приобщаващ начин. Но като погледна медиите във Франция, Швейцария и Белгия, все още сме много далеч от целта.

– Много Ви благодаря за тази изключително поучителна дискусия, г-н Бо.

Жак Бо е бивш полковник от Генералния щаб, бивш член на швейцарското стратегическо разузнаване, специалист по източните страни. Той е обучаван в американските и британските разузнавателни служби. Служил е като политически ръководител на мироопазващите операции на ООН. Като експерт на ООН по върховенство на закона и институции за сигурност, той проектира и ръководи първото многоизмерно разузнавателно звено на ООН в Судан. Той е работил за Африканския съюз и е бил в продължение на 5 години отговорен за борбата в НАТО срещу разпространението на леки оръжия. Той участва в дискусии с висшите руски военни и разузнавателни служители непосредствено след падането на СССР. В рамките на НАТО той проследи украинската криза от 2014 г. и по-късно участва в програми за подпомагане на Украйна. Той е автор на няколко книги за разузнаването, войната и тероризма, по-специално Le Détournement, публикувана от SIGEST, Gouverner par les fake news, L’affaire Navalny, Poutine, maître du jeu?. Последната му книга е „Операция Z„.

Източник: mronline.org