Целта на САЩ в тази война е комплексна. Най-важната част от нея е нанасяне на такова стратегическо поражение на Русия, че тя никога повече да не си помисли за място на глобалната финансово-икономическа, технологична и военно-политическа сцена. България също се включва в инициативата на ЕС за военно подпомагане на Украйна, което е поредната стъпка към пълзящо въвличане на страната в тази война. То започва с доставка на боеприпаси, гориво и военно имущество, продължава с решение за ремонт на бойна техника, а съвсем наскоро и изпращане на инструктори за обучаване на украински военнослужащи на съюзническа територия. С това, съгласно чл. 4 от Петата Хагска конвенция от 1907 г., ние ставаме участник във войната заедно със страната, в която се извършва обучението.
В световната военна история има редица примери, които показват, че когато между две неприятелски страни няма неутрално географско пространство, войната между тях рано или късно ще започне. След разпада на СССР и приемане през 2004 г. на седем бивши социалистически страни в НАТО единствен буфер между него и Русия остана Украйна – той обаче беше премахнат с преврата в Киев през 2014 г.
На 5 май същата година, т.е. след преврата, бе проведен референдум в отцепилите се от Украйна части на Луганска и Донецка области. По-късно, като резултат от референдумите, Донецка и Луганска народни републики изразиха желание да се присъединят към Руската федерация. В периода 2014-2021 г. украинските въоръжени сили (ВСУ) непрекъснато воюваха с въоръжените милиции на ДНР и ЛНР, при което загинаха около 15 хил. мирни жители и бяха разрушени стотици жилищни сгради. По същество това беше гражданска война в Украйна. В същия период почти един милион жители на ДНР и ЛНР станаха граждани на Русия.
През 2005 г. в Ню Йорк бе проведена международна среща, Заключителният документ от която бе приет с резолюция 60/1 на Общото събрание на ООН на 16 септември същата година. Съгласно т. 138 от от него всяка страна е задължена да защити своите граждани от етническа чистка или военни престъпления и, за да ги предотврати, е длъжна да предприеме необходимите действия. Според експерти, тълкуващи същността на документа, той се отнася и за случаи, когато граждани на една страна, живеят в пределите на друга, но са подложени на репресии. Тогава страната, чиито граждани са те, има право да ги защити, включително и с въоръжена сила.
През декември 2021 г. Русия предложи проектодоговор на САЩ и проектоспоразумение на НАТО за осигуряване на взаимна безопасност,
разчитайки че с тях ще се реши както проблема с Донбас, така и с неутралитета на Украйна. Те обаче категорично бяха отхвърлени, което показва, че не само няма да има неутрална Украйна, но че тя ще бъде поощрявана да унищожи самообявилите се републики и с това ще предизвика намесата на Русия. Така на нея ѝ остана само един вариант – изпреварваща въоръжена намеса за защита на своите граждани. Именно необходимостта от такава защита стана една от основните причини за въоръжената намеса на Русия.
Тя започна на 24 февруари 2022 г. като специална военна операция (СВО), в която участници са само Русия и Украйна. Изминалата година обаче не остави никакво съмнение, че
реалните воюващи страни са Русия и част от групата „Рамщайн”.
Участващите в нея страни доставят оръжие на ВСУ, а някои от тях, членове на НАТО, подготвят украински военнослужащи да водят бойни действия и дори на собствена територия формират доброволчески формирования и ги изпращат в Украйна.
Наскоро стана известно, че България също се включва в инициативата на ЕС за военно подпомагане на Украйна, което е поредната стъпка към пълзящо въвличане на страната в тази война. То започва с доставка на боеприпаси, гориво и военно имущество, продължава с решение за ремонт на бойна техника, а съвсем наскоро и изпращане на инструктори за обучаване на украински военнослужащи на съюзническа територия. С това, съгласно чл. 4 от Петата Хагска конвенция от 1907 г., ние ставаме участник във войната заедно със страната, в която се извършва обучението.
Страни от НАТО се включват във войната със свои инструктори или военнослужещи, а някои щабове участват пряко или косвено в планиране на операциите. Тъй като тяхните действия се координират от щабовете на Председателя на Обединения комитет на началник-щабовете на МО на САЩ и на Върховния главнокомандващ ОВС на НАТО в Европа, то на практика воюващите страни са Русия и НАТО и по-точно Русия и САЩ, защото те са доминиращия фактор в Алианса, без който не може да се приеме нито едно решение.
Воюващите страни имат свои цели и стратегия за тяхното осъществяване.
Официално обявената цел на Русия е денацификация и демилитаризация на Украйна.
Постигането ѝ е необходимо не само за защита на рускоезичните граждани в Донбас, но и за осигуряване на безопасността на страната, произтичаща от крайната националистическо-бандеровска идеология и русофобска политика на украинското ръководство. Денацификацията означава смяна на посочената идеология и отстраняване от властта на нейните носители, а демилитаризацията – ликвидиране на военно-промишления комплекс и въоръжените сили на страната.
За постигане на първата цел, в самото начало на СВО, Русия предприе бързо завладяване на части от украинската територия, включително и около столицата.
Този мълниеносен щурм има за цел смяна на властта, но хората, на които се е разчитало, са неутрализирани.
Въпреки това полуобкръжаването на Киев оказва въздействие и се постига съгласие за преговори. Необходимостта от оставане на войските около Киев отпада и те са изтеглени на руска територия през Беларус. В началото на март 2022 г. в Истанбул започват преговори между двете страни, на които се постига съгласие Крим да остане за Русия, Донбас да получи автономия, а Украйна да приеме неутрален статут.
С него се създават условия част от първата цел да бъде постигната. Тя обаче не става реалност поради грубата намеса на САЩ и особено на Великобритания, които принуждават украинския президент да се откаже от постигнатите договорености. Това налага Русия да започне всичко отначало, като на преден план излиза освобождаването на Донбас.
Русия, както официално се декларира, няма намерение да завладява Украйна.
Това е вярно, защото страната е голяма по територия и население и, ако я завладее, тя трябва да осигури живота на хората и то в условия на диверсии и саботажи – сили за това Русия няма. Именно поради тази и други причини тя съсредоточава усилията си в Донбас.
С формираната руска войскова групировка не е възможно да се постигнат целите на СВО. По личен състав на повечето участъци от фронта тя е 3-5 пъти по-малобройна от стоящите срещу нея украински въоръжени сили, по това време напълно комплектувани със съветско въоръжение. Това, както и първоначалното подценяване на ВСУ, става причина за неуспехите през лятото на 2022 г. в Харковска, а по-късно и в Херсонска област.
За отстраняване на допуснатите слабости на 21 септември 2022 г. Русия обявява частична мобилизация. Заедно с нея се подготвят и провеждат референдуми в ДНР, ЛНР, част от Харковска и Запорожка области. По резултата от тях те стават субекти на РФ, конституционно са закрепени към нея и постепенно на тях се разпространява действието на руските закони за изплащане на всички видове социално осигуряване.
Малко по-късно в руската обединена войскова групировка е създадена нова командна структура, започва уплътняване на фронтовата линия и постепенно активизиране на бойните действия. Характерно за тях е преминаване в настъпление с ограничени сили едновременно на няколко направления. Така се създават условия за ускорено унищожаване на личния състав и бойната техника на ВСУ, прекъсване на снабдителни комуникации, обкръжаване на важни укрепени райони и непозволяване на ВСУ да формира крупна ударна групировка. Едновременно започва постепенно унищожаване на украинския военно-промишлен комплекс и захранващата го енергийна система.
В резултат на тази тактика загубите на хора, техника и военно-промишлен потенциал стават критични за ВСУ.
Според данни на МОСАД, публикувани в турския Hürseda Haber, загубите на ВСУ към 14 януари т.г. са 157 000 убити, 234 000 ранени и 17 320 пленени. Впрочем руските загуби, оповестени също от МОСАД, са 18 480 убити, 44 500 ранени и 323 пленени, а тези на НАТО – 234 убити военни инструктори, 2458 военнослужащи и 5360 наемници.
В хода на СВО е унищожено огромно количество въоръжение и бойна техника на ВСУ, с което към края на първата година от войната постепенно се осъществява втората основна цел. ВСУ все още могат да воюват само благодарение на непрекъснатитя поток оръжие, техническо и тилово имущество, доставяно от около 50 страни, организирани от САЩ в групата „Рамщайн”.
Целта на САЩ в тази война е комплексна. Най-важната част от нея е нанасяне на такова стратегическо поражение на Русия, че тя никога повече да не си помисли за място на глобалната финансово-икономическа, технологична и военно-политическа сцена.
Основавайки се на становището на Пентагона, че Украйна ще бъде победена за 2-3 седмици, САЩ, още преди началото на СВО, започват да подготвят диверсионно-саботажна стратегия. На практика това е подготовка за партизанска война с Русия с идеята да се създаде втори Афганистан за нея, при условие че завладее цяла Украйна. Поради това още през 2021 г. на ВСУ са доставени стотици противотанкови ракетни комплекси „Джевелин” и преносими зенитни „Стингър”, идеално подхождащи за използване от засада. Подготвени са хиляди диверсионни групи и са организирани складове за стрелково оръжие, боеприпаси и взривни вещества по цялата страна.
След отказ от договореностите в Истанбул и обявеното освобождаване на Донбас
пред САЩ се разкрива нова възможност – превръщане на конфликта в продължителна и изтощителна война. Именно такава е същността на приетата нова стратегия за разгром на Русия.
Военна победа над Русия е невъзможна задача за САЩ, без те самите да понесат неприемливи загуби. Затова, за да опазят себе си, САЩ не се решават сами да воюват открито и започват цинично, нагло и безжалостно да използват като острие и разходен материал украинския промишлен и военен потенциал.
Украйна също не е в състояние да постигне победа над Русия и точно затова трябва да ѝ бъде оказвана всестранна помощ, за да може войната да стане продължителна и изтощителна. Това налага мобилизиране не само на страните-участнички в НАТО за оказване на финансова и военна помощ на Украйна, но и неучастващите в Алианса страни от ЕС и съюзници на САЩ от Африка и Азия. За целта се създава Консултативна група за отбрана на Украйна. Според американския министър на отбраната Лойд Остин срещите на групата стават ежемесечни и, което е твърде важно, тя ще продължи работата си и след завършване на войната. Следователно САЩ нямат никакво намерение да прекратят участието си в нея и ще я поддържат до момента, в който се убедят в нейната безперспективност.
За постигане на поставената комплексна цел САЩ и ЕС започват да налагат всевъзможни санкции на Русия, които трябва да даведат до разрушаване на нейната икономика – с последния пакет те вече са 13 700, т.е повече от общо наложените на всички останали страни. Същевременно те предприемат активни действия за политическо изолиране на Русия от международната общност.
В Москва своевременно са предвидили бъдещите действия на САЩ и ЕС и са предприели мерки за минимизиране на последствията от тях. В резултат на това икономиката на Русия не само че не е разрушена, но през м.г. постига в пъти по-малък спад от прогнозирания и завършва с профицит 227 млрд. долара. Политическата изолация на страната също не се осъществява – Русия укрепва връзките си в Азия, Близкия изток, Латинска Америка и Африка.
В хода на СВО Пентагонът решава свои проблеми. Превърнал украинския театър на военните действия в полигон, той анализира използването на предоставеното оръжие в реална обстановка, като направените изводи стават основа за неговото модернизиране. Експериментират се различни тактически схеми и внимателно се наблюдава реакцията на руското командване с идеята направените изводи да се използват за усъвършенстване на започналата през 2021 г. реорганизация на сухопътните войски – най-важното от нея е преобразуването на бригадите в дивизии. Естествено тези експерименти са за сметка на украинските войници и офицери.
Немаловажна част от комплексната цел на САЩ е завладяване на украинските природни русурси.
Особено интересна за САЩ е титановата руда. Титанът е един от 35-те жизнено важни метала за САЩ, който сега внасят от Русия. Украинските запаси от титанова руда в 40-те открити находища са достатъчни за 400 г. Украйна обаче само обогатява титановата руда и я изпраща в Русия за окончателна обработка. Това се извършва и след началото на СВО, но олигарсите променят схемата – обогатената руда се изпраща в българско пристанище, претоварва се на кораб със сирийски флаг и се доставя в Русия. Отстраняването на Русия от този процес ще бъде за САЩ идеално решение на титановия проблем.
Какви резултати постигнаха воюващите страни през изминалата година?
В хода на СВО Русия присъедини значителна част от исконните си земи в Донбас, нанасяйки огромни загуби на ВСУ и на украинския ВПК. Страната успя да стабилизира икономиката си и не позволи пълно изолиране от международната общност. Успя да мобилизира ВПК и да увеличи производството на въоръжение, коренно подобри мобилизационната система, укрепи командната структура на армията и започна прилагане на нова тактика за водене на бойните действия.
Тя се налага от факта, че съвременното бойно поле вече прилича на „шахматна дъска”, причина за което са средствата за разузнаване. Те откриват в реално време елементите на бойния ред, тиловите бази и подхождащите резерви. Затова формирането на ударна групировка вече не може да остане незабелязано, а поразяването й, при наличие на съответни ударни средства, още в началния етап е неминуемо. Именно това налага приемане на нови форми и методи за водене на войната, което руската групировка вече осъществява.
През изминалата година САЩ не постигнаха целта си за стратегически разгром на Русия, както военен, така и икономически.
Те подчиниха Европа и я изолираха от Русия, направиха ЕС свой послушен съюзник, укрепиха НАТО и принудиха страните-членки безропотно да следват тяхния курс.
Започнаха да привличат европейски капитал в собствената си икономика и с това да създават проблеми на европейската. Почти прекратиха доставките на руски газ и започнаха да го заменят с американски, с което ЕС стана още по-зависим от тях.
Един от факторите, допринесли за това, е взривяването на „Северен поток”. Както показва разследването на известния журналист Сиймур Хърш то е дело на САЩ. Това деяние, както и многобройните безцеремонни намеси на управляващия елит на САЩ във вътрешните работи на десетки страни, е достатъчно основание действията му да се определят като съвременен вариант на Дивия запад.
Не трябва да се подминава и грубата намеса на представители на този елит във вътрешните работи на нашата страна, извършена съвсем наскоро и безропотно изтърпяна от нашите държавни и политически ръководители. За защита на достойнството ни като народ се обяви единствено Костадин Костадинов от ПП „Възраждане”.
Какви са перспективите за войната през втората година?
Трудно е да се прогнозират действията на воюващите страни, но могат да се посочат някои от по-вероятните им бъдещи действия. Русия няма друг вариант освен пълно освобождаване на присъединените области, а възможно и на цялата територия източно от Днепър. Това е задължително за нея, защото евенуален неуспех ще предизвика напрежение в страната с непредсказуеми последици, т.е. ще стане това, на което разчитат САЩ, за да осъществят мечтания разгром на Русия.
Загубата им в Украйна, под каквато и да е форма, ще означава срив на тяхното лидерство. Началото на СВО инициира процес на формиране на многополюсен свят, който стана главна геополитическа причина за яростната съпротива на САЩ. Ето защо те правят всичко възможно да спрат този процес, при това вярвайки, че с разгрома на Русия по-лесно ще се справят с Китай и ще запазят влиянието си на планетата.
За САЩ и ЕС е изключително важно да започнат възстановяване на остатъчна Украйна и чрез него да активизират икономиките си. Според експерти, ако не успеят, проблемите на финасово-икономическата им система ще се задълбочат, което ще предизвика последствия и за тях, и за глобалната икономика.
САЩ, чрез Консултативната група, ще продължат да доставят всичко необходимо на Украйна, за да може тя да постигне военен успех и по-добра позиция при евентуални преговори. САЩ и ЕС, под въздействието на вътрешно-икономически причини и на все по-явната невъзможност ВСУ да постигне победа, ще стават все по-склонни да започнат преговори с Русия. Частта от Украйна, която ще остане независима, ще бъде подпомагана от САЩ и ще остане с антируска политика.
САЩ увеличават усилията си за създаване на най-силната армия на континента, полската.
Много е възможно тези усилия да означават подготовка за създаване в недалечно бъдеще на някакво съюзно формирование между Полша и остатъчна Украйна. Може би с далечен замисъл през юли 2022 г. Украйна предостави особен статут на полски граждани на своя територия, а на 16 февруари т.г. е обявено създаване на полско поделение в състава на ВСУ. Основната му база е определена в Киевска област и там се формира неговия щаб, който ще се комплектува с „уволнени” офицери от армията.
Ако предполагаемото съюзно формирование се реализира, то тил или негов втори ешелон ще стане Букурешката девятка. С него Украйна ще се приобщи към НАТО, без да е негов пълноправен член, а Полша ще осъществи мечтата си за лидерство в Междуморието. Такова евентуално съюзно формирование ще стане ново острие срещу Русия, с което на континента ще се гарантира перманентна заплаха от въоръжен конфликт с всички произтичащи от това последици.
Противопоставянето между двете воюващи страни в СВО придобива стратегическо измерение.
СВО започна като локален конфликт, но с все по-разширяващата се намеса на САЩ и неприкритото им желание да нанесат стратегическо поражение на Русия, стратегическото измерение на войната става реалност. На 21 февруари т.г. Русия връчи протестна нота на американския посланик в Москва с искане САЩ да изведат от Украйна доставеното въоръжение, подчертавайки, че то и обслужващият го персонал са законни цели за руския контингент, т.е.
за първи път се подчертава участието на САЩ във войната и решителността на Русия да унищожава техни тилови обекти и елементи от бойния ред на фронта.
Същия ден Русия обяви, че преустановява участието си в Договора за контрол на стратегическото настъпателно въоръжение, което на следващия ден беше ратифицирано от двете камери на парламента. Изисква се, при евентуално подновяване на договора, да се отчита общият ядрен потенциал на НАТО, т.е. този на САЩ, Франция и Великобритания.
Освен това преустановяване на участието в договора стопира желанието на САЩ да започнат преговори за нов договор с идеята да прекратят по-нататъшната разработка на стратегическата крилата ракета „Буревестник” и подводната роботизирана система „Посейдон” – и двете с мегатонна ядрена мощност и ядрена енергетична установка, осигуряваща глобален обсег на действие. Желание на САЩ е и прекратяване разполагането на хиперзвуковия боен блок „Авангард”, с който вече са въоръжени два ракетни полка.
В посланието си до Федералното събрание руският президент насочи вниманието и към още един твърде важен момент. Според него САЩ разработват „нови видове ядрени бойни глави”. Не беше обяснено какво точно означава това. Не е особено смущаващо, ако се има предвид, че САЩ са разработили нови ядрени/термоядрени боеприпаси, но ако става дума за нов вид ядрено оръжие и се готвят за неговото изпитание, обстановката става много сериозна.
Известно е, че досега са разработени три вида ядрено оръжие – ядрено, термоядрено и неутронно. Има информация, че няколко страни разработват четвърти вид, който се характеризира с минимална и кратковременна радиоактивност, но със запазване на останалите поразяващи фактори.
В посланието се подчертава, че ако САЩ извършат такова изпитание, Русия ще направи същото, т.е. тя също го има. Това обаче ще стане само след САЩ, т.е. вината за създаване на потенциал от ядрено оръжие четвърто поколение ще бъде на САЩ. Ако предположението е вярно и бъде осъществено, то ще направи ядрената война съвершенно реална, защото отпада сдържащият фактор, радиоактивното заразяване на местността.
Като обобщение на изминалата едногодишна война в Украйна може да се посочи, че ако не се постигне решение за прекратяване на войната при приемливи за всички условия и продължи безумното желание, в това число и на европейския елит, за победа над Русия, обстановката в Европа силно ще се усложни. Твърде възможно е двете воюващи страни да възкресят времето, когато на европейския театър на военните действия бяха развърнати стотици ракетно-ядрени комплекси със средна далекобойност. В такъв случай европейските граждани ще трябва отново да живеят под зловещата им сянка, ако дотогава не станат свидетели на ядрената гъб
