Стратегията на Зеленски за защита на територията на всяка цена е катастрофална за Украйна

Украинските загуби винаги са били по-големи от докладваните от момента

Пред лицето на тази катастрофа Зеленски продължава да нарежда контраатаки

В края на 1942 г., когато Вермахтa не можеше да напредне по-нататък на изток, Хитлер превключва немските сухопътни сили от стратегия, ориентирана към „вражеската сила“, към стратегия за „задържането на земята“. Хитлер изисква армиите му да защитават огромни, до голяма степен пусти и неподходящи участъци от съветската територия. Това „задържане“ не само отнема от немската армия способността й да упражнява оперативната дискретност и преди всичко да надхитрява бавния, методичен съветски противник, а това „задържане“ също тласка немската логистика до точката на пречупване. Когато задържането на определените позиции беше съчетано с безкрайните контраатаки за отвоюването на безполезни територии, Вермахта беше осъден на бавно и смазващо унищожение.

Украинският президент Володимир Зеленски, вероятно по съвет на своите военни съветници от САЩ и Великобритания, също възприе стратегията за „задържането“ на позициите в Източна Украйна. Украинските сили се обездвижиха в градските райони и подготвяха своята защита. В резултат на това украинските сили превърнаха градските центрове в укрепления за това, което стана известно като „последните укрепления“. Разумните изтегляния от градовете като Мариупол, които можеха да спасят много от най-добрите украински войски, бяха забранени. Руските сили отговориха на това чрез методично изолиране и смазване на защитниците, оставени без възможност нито за едно бягство, нито за едно спасяване от другите украински сили.

Решителността на Москва да унищожи украинските сили на най-малкото заради живота на руснаците надделя. Украинските загуби винаги са били по-големи от докладваните от момента, в който руските войски преминаха в Източна Украйна, но сега, благодарение на скорошния провал на украинските контраатаки в района на Херсон, те достигнаха ужасяващи нива, които е невъзможно да бъдат скрити. Броят на жертвите достига 20 000 убити или ранени на месец.

Въпреки добавянето на 126 гаубици, 800 000 артилерийски снаряда и реактивната артилерия HIMARS от САЩ, месеците на упорити битки подкопават основите на сухопътната сила на Украйна. Пред лицето на тази катастрофа Зеленски продължава да нарежда контраатаки, за да си върне територията, като средство за демонстриране, че стратегическата позиция на Украйна спрямо Русия не е толкова безнадеждна, колкото изглежда.

Неотдавнашното украинско настъпление към град Изюм, връзката между Донбас и Харков, изглеждаше като подарък за Киев. Сателитните изображения на САЩ несъмнено предоставиха на украинците картина в реално време на района, и показаха, че руските сили западно от Изюм наброяват по-малко от 2000 лековъоръжени войници, еквивалент на паравоенната полиция, например на отрядите от типа SWAT.

Руското командване избра да изтегли малката си сила от района, който е приблизително 1% от бившата украинска територия, която в момента е под руски контрол. Въпреки това, цената за пропагандната победа на Киев беше висока – в зависимост от източника, около 5 000 до 10 000 украински войници бяха убити или ранени в равна, открита зона, която руската артилерия, ракети и въздушни удари превърнаха в поле за убийство.

Като се има предвид неспособността на Вашингтон да сложи край на войната в Украйна с поражение на руските оръжия, изглежда сигурно, че военния елит на САЩ вместо това ще се опита да превърне руините на украинската държава в отворена рана в една страна като Русия, която никога няма да заздравее. От самото начало проблемът с този подход беше, че Русия винаги има ресурсите да ескалира драстично сраженията и да прекрати сраженията в Украйна при много сурови условия. И тази ескалация е в ход.

В публично изявление, което не трябва да учудва никого, президентът Путин обяви частичната мобилизация на 300 000 резервисти. Много от тези мъже ще заменят редовните сили на руската армия в другите части на Русия и последните ще бъдат освободени за операциите в Украйна. Други резервисти ще увеличат руските части, които вече са ангажирани в Източна Украйна.

Вашингтон винаги е приемал погрешно готовността на Путин да преговаря и да ограничи обхвата и разрушителността на своята кампания в Украйна като доказателство за неговата слабост, когато е било ясно, че целите на Путин винаги са били ограничени до елиминирането на заплахата от страна на НАТО за Русия в Източна Украйна. Стратегията на Вашингтон да използва конфликта, за да продаде изтребители F-35 на Германия, заедно с голям брой ракети, както и ракети и радари на съюзническите правителства от Централна и Източна Европа, сега има обратен ефект.

Отбранителната институция има дълга история на успех в успокояването на американските избиратели с безсмислените си клишета. Тъй като условията, благоприятни за Москва, се развиват в Източна Украйна и позицията на Русия в света става все по-силна, Вашингтон е изправен пред категоричния избор, да заговори за успешното „деградиране на руската мощ“ в Украйна и да намали действията си там. Или да рискува една регионална война с Русия, която ще погълне и цяла Европа.

В Европа обаче войната на Вашингтон с Москва е нещо повече от една неприятна тема. Икономиката на Германия е на ръба на колапса. Немските индустрии и домакинства изпитват недостига на енергия, която поскъпва с всяка изминала седмица. Американските инвеститори са загрижени, след като историческите данни показват, че икономическото представяне на Германия често е един предвестник на трудните икономически времена в САЩ.

По-важното е, че социалното сближаване в европейските държави, особено във Франция и Германия, е крехко. Съобщава се, че полицията в Берлин е подготвила планове за действие при извънредни ситуации, за да се справи с бунтовете и грабежите през зимните месеци, ако енергийната мрежа на „мултикултурния“ град се срине. Недоволството расте, което прави твърде правдоподобно, че правителствата в Германия, Франция и Великобритания вероятно ще последват пътя на колегите си от Стокхолм и Рим, които загубиха или ще загубят властта от десноцентристките коалиции.

От тази дата Киев продължава да прави услуга на Москва, като насочва последните резерви на Украйна от жива сила към руската отбрана. Президентът Байдън настоява, че Вашингтон ще подкрепя Украйна „колкото е необходимо“. Но ако Вашингтон продължи да източва американския стратегически петролен резерв и да изпраща американски военни запаси в Украйна, способността да защитава и да снабдява САЩ ще започне да се конкурира с подкрепата за Украйна.

Русия вече контролира територията, която произвежда 95 % от украинския БВП. Няма нужда да увеличава своя натиск по на запад. Към момента на писането на този материал, изглежда сигурно, че Москва ще приключи своята работа в Донбас, след което ще насочи своето внимание към превземането на Одеса, руски град, в който украинските сили са извършили ужасни зверства срещу гражданите от руски произход през 2014 г.

Москва не бърза, а руснаците не са нищо друго освен методични и преднамерени. Украинските сили кървят до смърт в своите контраатака след контраатака. Защо да бърза? Москва може да бъде търпелива. Китай, Саудитска Арабия и Индия купуват руския петрол в рубли. Санкциите нараняват европейските съюзници на Америка, а не Русия. Предстоящата зима вероятно ще направи много повече, за да промени политическия пейзаж на Европа, отколкото каквото и да е действие, което Москва може да предприеме. В Закопане, град с 27 000 души в крайния юг на Полша, снегът вече заваля.