Лидерът на ГЕРБ е готов на всичко, само и само да има достъп до лостовете на управлението
След близо 12 години премиерстване, в което обърна и обърка политическите понятия, Бойко Борисов е поел последен поход за вкопчване във властта. Свикнал да държи години наред всички лостове на управление, в момента може да е и първа парламентарна сила, но в малцинство и видима изолация от другите партии. Дори старите му авери авери от ДПС категорично се отричат от него.
Обещанията пред „европейските партньори“
Нека си спомним с какво самочувствие Борисов прегръщаше, мачкаше и целуваше европейски лидери по време на премиерските си мандати. Нека си спомним и самочувствието му, с което се хвалеше пред свитата си от медии, как в Европа се вслушвали в мнението му. Че и не само в Европа разнасяше байганьовско самочувствие на „най-подготвения за управление“, както сам обичаше да се квалифицира. Враг му беше президентът Радев, а стабилен гръб – главният прокурор Гешев.
След повече от две години извън властта, Борисов постепенно изигра зад пред публиката ролята на преживелия катарзис „разумен„ управленец. Изведнъж дори предложенията на държавния глава се оказаха разумни за Борисов. Войната в Украйна също го накара да обърне палачинката и да забрави как се молеше на Путин за газ и как довърши газопровода, наричан първо Южен, после Турски, но най ми бил Балкански.
Някои още помнят и желанието му, че иска да гледа от българските плажове туристически яхти, а не военни кораби, но днес приглася в хора на ПП и ДБ да пращаме оръжие и всякаква военна помощ за Украйна.
Обещанията пред „европейските партньори“ в случая са задължителното условие Борисов да бъде „изпран“ и подкрепен към поемането или поне участието във властта. Във вторник по време на срещата си с комисаря по политиката на разширяване и съседство на ЕС Оливер Вархеи Борисов пак го изигра мъдрец, заявявайки: „Трябва да бъде сложен край на политическото безвремие в България и ние от ГЕРБ-СДС сме твърдо решени да предложим експерти, които да могат да изведат България от кризите“.
Кризите в България, обаче, в повечето случаи си имат за родител Борисов. А т.нар. експерти са лично подбирани и наставлявани от него.
Габриел – „безспорният“ премиер, или най-голямата грешка
“Ще предложим безспорен премиер, ще го направим утре в парламента пред лидерите на всички партии и повярвайте ми, изборът е абсолютно за точния момент, верният момент, това което българите очакват”, каза на брифинг на 9 май Борисов. Той декларира, че заедно със съпартийците си са решени да сформират редовно правителство “на всяка цена”. От изявлението му стана ясно, че ако от втората политическа сила “Продължаваме промяната – Демократична България” (ПП-ДБ) не променят позицията си, че няма да подкрепят кабинет с първия мандат, от ГЕРБ ще се обърнат към останалите партии.
И на следващия ден сащиса всички с избора си – безличната еврокомисарка, бивша евродепутатка Мария Габриел. Откъснала се тотално от българската действителност – и в личен, и в професионален план. Но пък изградила кариера като предан еврочиновник, с брюкселско ДНК и достойна като съпруга на потомствения политик Франсоа Габриел.
Борисов се скри именно зад тази крехка, но правоверна евробюрократка, за да продължи похода си към властта. Видимо разчита Мария Габриел да приложи опита си на брюкселски чиновник в овладяването на евросредствата и в прилагането на „правилната“ европейска линия по отношение външната политика на България.
Нищо, че Politico написа, че Мария Габриел докарвала служителите си до нервен срив и 19 от тях напуснали ЕК. Интересно как ще си удържи министрите, ако състави правителство. Но може да бъдем спокойни – да не се заблуждаваме какво ни говори Борисов, че тя щяла да си събира екипа и тя сама щяла да взима решенията. Чак на такива катарзиси едва ли е способен човекът-партия.
Борисов и Габриел обявиха и магическата формула за съставяне на правителство в България: експертен кабинет за една година. „Няма коалиции, няма да им дадем да ни привързват към БСП, ДПС, Слави Трифонов“, заяви Борисов. Той обаче отреди мястото на ПП-ДБ като партньор, хитро спестявайки на аудиторията, че пред тази една година, в която мечтае да управлява, има два важни вота – местни и европейски избори. А овладяването на местните власти и правилните хора в Европарламента в днешната обстановка почти обезличават същността на парламентарната ни република, която отдавна е изгубила конституционното си значение.
За да сграбчи Борисов ПП-ДБ, реши да жертва дори Гешев
„Взе го решението Мария Габриел с подкрепата на цялата парламентарна група“. Така Борисов се изниза от обяснението защо ГЕРБ иска оставката на главния прокурор Иван Гешев. Дори попита журналистите кой е бил изненадан от това. Едва ли някой повярва, че Габриел е взела сама решението. Още по-малко естествено е, че не трябва да сме изненадани от исканата оставка, както смята Борисов.
Но едва ли всички са изпаднали в амнезия и не помнят репликата „Ти си го избра“? Отнасяше се за предшественика на Гешев – Сотир Цацаров. Отнася се, обаче, и за самият Гешев. Нека припомним на забравилите горещия ноември 2019 г., когато Иван Гешев бе единствен кандидат за поста, кандидатирайки се за втори мандат.
Сега, само и само да се закрепи във властта, Борисов не само обърна палачинката, ами направо я остави да изгори в тигана. С цел да омае ПП-ДБ, за да получи подкрепа на мандата си, той жертва Гешев. Ако ПП и ДБ имат някаква политическа състоятелност през последните години, то тя се крепи единствено на искането за сваляне на Гешев. Е, и на включването във войната в Украйна.
„Ние на нашите избиратели, евроатлантически партньори съм поел ангажимент, пред западните посолства, ако щете. В лично качество, заедно с госпожа Атанасова – законите на Крум Зарков да бъдат приети“, каза Борисов, визирайки предложенията на Зарков за разследване на главния прокурор.
Отричането от Гешев, който години наред пазеше Борисов и кликата му, много прилича на неотдавна казаното от Борисов за ковчежника му Владислав Горанов, че едва ли не не го познавал, след като последният попадна в списъка Магнитски.
А може би всички упражнения на Борисов са, за да не попадне и той самият в този списък, където отдавна му е мястото.
Затова и Осама бин Ладен би предложил за премиер. Ако пък не стане – Мики Маус. И без друго цялата политическа комедия, която ни разиграват в последните дни, е достойна за анимация на Дисни.
BIG5
