Етикет: русия

Руският президент Владимир Путин заяви, че противовъздушната отбрана на Русия е една от най-добрите в света, предаде Ройтерс. Той заяви това по време на вчерашната си телевизионна среща с губернатора на област, граничеща с Украйна, която редовно е обстрелвана от силите на Киев, уточнява агенцията.

Губернаторът на Белгородска област Вячеслав Гладков каза на Путин по време на срещата, че от началото на руските военни действия в Украйна при атаки на украинските сили срещу областта му са убити 25 цивилни и ранени 96.

Франс прес отбелязва, че за първи път за 11 месеца руските власти съобщават официално данни за жертвите в дадена област.

Изпращането на американски танкове в Украйна ще бъде „поредната явна провокация“ срещу Русия, заяви руският посланик във Вашингтон Анатолий Антонов, цитиран от Ройтерс.

„Очевидно е, че Вашингтон целенасочено се опитва да ни нанесе стратегическо поражение“, заяви той в канала в „Телеграм“ на руската дипломатическа мисия.

„Ако САЩ се решат да доставят танкове, то оправдаването на подобна стъпка с аргументи за „отбранително въоръжение“ няма да проработи. Това би било поредната явна провокация срещу Руската федерация. Никой не трябва си прави илюзии за това кой е истинският агресор в настоящия конфликт“, допълни руският посланик.

По думите на Антонов американското правителство „дава зелена светлина на използването на американската помощ за нападение срещу Крим“ и „покрива  престъпленията на радикалите срещу населението на Донбас и на  Запорожка и Херсонска област“. „Все повече официални лица и експерти в Америка признават, че става въпрос за „прокси война“, водена от САЩ“, каза още руският дипломат.

Президентът Еманюел Макрон заяви, че Франция и други западни държави не се стремят към унищожаването на Русия. Френският лидер заяви това в интервю за американския телевизионен канал CBS, което беше излъчено вчера. Макрон подчерта, че руснаците винаги са били уважавани в страната му. Той отбеляза също „разсинхронизирането“ между САЩ и ЕС поради високите цени на енергията Френският президент разкритикува и инициативите на Вашингтон за намаляване на инфлацията и стимулиране на икономиката на страната, съобщава ТАСС.

Според Макрон Москва изпитва „известно възмущение“ и смята, че западните страни се стремят да „унищожат Русия“. „Не мисля, че това е нашият стремеж. Никога не сме имали такъв стремеж във Франция“, каза той. „Нещо повече, имаме много близки отношения от културна и историческа гледна точка. И винаги сме уважавали народа на Русия“, увери френският президент.

Потребителите в страните от ЕС са принудени да плащат високи цени за енергийни доставки, доставяни от Съединените щати, което се отразява негативно на отношенията и на конкурентоспособността на европейските страни, заяви Еманюел Макрон.

„Мисля, че администрацията и президентът Байдън лично са много привързани към Европа. Но ако погледнете ситуацията днес, наистина има разсинхронизация. Защо? Заради енергията. Европа е купувач на газ и петрол. САЩ – доставчик. И ако погледнете ситуацията, нашата индустрия и домакинствата не купуват на една и съща цена. Така че има голяма разлика, която засяга покупателната способност и конкурентоспособността на нашето население“, каза френският лидер.

Говорейки за опитите на западните страни да попречат на Русия да проведе специална операция в Украйна, Макрон подчерта: „Ние участваме пълноценно в тази война заедно в името на едни и същи принципи. Но цената на тази война не е една и съща и за двете страни страните на Атлантическия океан. Трябва да разберете това много добре.“

Френският президент разкритикува инициативите на администрацията на САЩ за намаляване на инфлацията и стимулиране на икономиката на страната. „В настоящия момент, когато има война, това са убийци на нашата индустрия“, оплака се той. „САЩ решиха преди два месеца и половина да субсидират много повече нови, екологични проекти за батерии, водород и други неща. Това ниво на субсидии е два до три пъти по-високо, отколкото в Европа“, обясни Макрон. Той призна, че след разрешаването на ситуацията около Украйна „Европа ще бъде по-слаба“, защото „по-голямата част от нейната индустрия просто ще бъде убита“.

Макрон изрази и недоволство от факта, че резултатът от президентските избори в САЩ може да създаде непредсказуемост в отношенията им с други страни. „Искам да бъдем съюзници, искам да бъдем приятели, искам да бъдем партньори. Искам да взаимодействам със САЩ, но не искам да бъда зависим“, обясни той. Макрон изрази увереност, че американците например няма да се примирят със ситуация, в която бъдещето и сигурността им „ще зависят от резултата от изборите във Франция“. „Не, не мога да си го представя“, подчерта той.

Администрацията на президента Байдън неофициално насърчава украинските лидери да дадат знак, че са отворени за преговори с Русия и да се откажат от публичния си отказ да се ангажират в мирни преговори докато президентът Владимир Путин не бъде отстранен от власт, съобщи вчера в. „Вашингтон пост“.

Изданието цитира неназовани източници, запознати с обсъжданията, че искането на американски длъжностни лица не цели тласкане на Украйна към масата за преговори, а е пресметнато усилие да се гарантира, че Киев ще запази подкрепата на други държави, чиито електорати се притесняват, че войната ще се разпалва още дълги години.

Публикацията подчертава, че обсъжданията демонстрират сложната позиция на администрацията на Байдън към Украйна, на фона на публичните обещания на американски представители да подкрепят Киев с огромни суми помощ „толкова дълго, колкото е необходимо“. Същевременно те се надяват 8-месечният конфликт, който се отрази тежко върху световната икономика и предизвика страхове от ядрена война, да бъде разрешен.

Изданието пише, че американските служители споделят оценката на своите украински колеги, че за момента Путин не се отнася сериозно към преговори, но признават, че забраната на украинския президент Володимир Зеленски да се преговоря с него, е предизвикала загриженост в части от Европа, Африка и Латинска Америка, където последиците от войната върху цените на храните и горивото се усещат най-остро.

„Умората от случващото се в Украйна е реална за някои от нашите партньори“, цитира вестникът неназован американски източник.

Съветът по национална сигурност на Белия дом и Държавният департамент не са отговорили веднага на искането за коментар на публикацията, съобщи Ройтерс.

Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан каза в петък по време на посещението си в Киев, че подкрепата на Вашингтон да Украйна ще остане „непоколебима и твърда“ след междинните избори за Конгрес на 8 ноември, припомня Ройтерс.

Австралия днес наложи финансови санкции и забрани за пътуване на 28 свързани с Русия сепаратисти, министри и високопоставени длъжностни лица, след като президентът Владимир Путин обяви анексирането на четири украински области, предаде Ройтерс.

“Тези допълнителни санкции подсилват категоричните възражения на Австралия срещу действията на президента Путин и срещу хората, които изпълняват заповедите му“, обясни външната министърка Пени Уонг.

„Украинските области, които в момента са окупирани от руските сили, са суверенна територия на Украйна. Никакви псевдореферендуми няма да променят това“, подчерта тя.

Освен това Австралия изрази подкрепата си за делото, заведено от Киев срещу Москва в Международния съд на ООН, по обвинение в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъпления, свързани с геноцид.

„Подкрепяме Украйна в завеждането на това дело срещу Русия пред Международния съд“, каза австралийският главен прокурор Марк Драйфус в съвместно изявление с външната министърка.

Русия снощи наложи вето на резолюция на ООН, в която се осъждат нейните „незаконни“ референдуми в четири украински региона, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Гласуването на резолюцията в 15-членния Съвет за сигурност на ООН бе с резултат 10:1, като Китай, Индия, Бразилия и Габон се въздържаха.

Постоянната представителка на САЩ в ООН Линда Томас-Грийнфийлд заяви преди гласуването, че в случай на руско вето САЩ и Албания, които са подготвили резолюцията, ще я представят пред 193-членното Общо събрание на ООН, където няма права за вето, „и така ще покажат, че светът все още е на страната на суверенитета и защитата на териториалната цялост“.

Гласуването в Съвета за сигурност на ООН се състоя часове след пищна церемония в Кремъл, на която руският президент Владимир Путин обяви, че окупираните от Русия украински области Луганск, Донецк, Херсон и Запорожие вече са част от Русия и ще бъдат защитавани от Москва.

Може ли Америка да изолира някого?

САЩ се надяваха, че имат силата и влиянието да накарат света да изолира Русия. Извън Европа тази надежда се оказа трудна за реализиране, тъй като САЩ се бореха да убедят съюзниците от Четворката като Индия и дори съюзниците от НАТО като Турция да се присъединят към усилията им за изолиране на Кремъл. По същия начин Вашингтон не успя да премести гигантския Китай. Дори в Европа американските усилия за изолиране на Русия се оказаха трудно постижими. Докато Европа изглежда подкрепяше режима на санкции, руският внос почти се върна до нивата отпреди войната до април. Това обръщане до голяма степен се дължи на износа от страни, включително европейски държави, които са подписали санкциите.

Русия вече изпревари Саудитска Арабия като вторият по големина доставчик на суров петрол за Индия, която сега внася 819 000 барела руски петрол на ден. Москва също изпревари саудитците като най-големия доставчик на петрол за Китай, изпращайки на китайците 1,98 милиона барела на ден.

Но не само гладът за руски петрол пречи на целите на Вашингтон. Въпреки че Китай изрази, че има „въпроси и опасения“ в своя „балансиран“ подход към войната в Украйна, а Индия каза, че „днешната епоха не е война“ и похвали „дипломацията и диалога“, и двете нации продължиха да подчертават своите дипломатически връзки с Русия.

Индийският премиер Нерендра Моди каза в коментар след срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), че „отношенията между Русия и Индия значително са се подобрили“. Моди каза, че двете нации са „приятели и в продължение на десетилетия винаги са стояли рамо до рамо. Целият свят е наясно с естеството на руско-индийските отношения и светът познава също дълбокото приятелство, по-специално личните приятелски връзки които ни свързват.“ Отношенията им, добави той, „само ще се подобрят и заздравят в бъдеще“.

Китайският президент Си Дзинпин, според информация от Министерството на външните работи на Китай, каза, че „от началото на тази година Китай и Русия поддържат ефективна стратегическа комуникация.“ Си подчерта, че Китай и Русия „поддържат тясна координация по отношение на международните етап за поддържане на основните норми на международните отношения“ и обеща Китай „да работи с Русия, за да изпълнят своите отговорности като големи страни и да играят водеща роля в инжектирането на стабилност в свят на промени и безредици“. Важно е също какво добави Си – че Китай „ще работи с Русия за разширяване на силна взаимна подкрепа по въпроси, засягащи основните интереси на другия, и задълбочаване на практическото сътрудничество в търговията, селското стопанство, свързаността и други области“. Когато става дума за многополюсни международни организации като ШОС и БРИКС, Си каза, че „двете страни трябва да подобрят координацията и сътрудничеството“ си.

Изолирането на Русия се оказа трудно не само в икономически и дипломатически, но и във военен аспект. На 29 август, например, Русия обяви, че военното учение „Восток 2022“ през септември ще включва сили от Русия, Китай и Индия.

Обещанията на САЩ за изолация се провалиха не само по отношение на Русия. Иран също разкрива пропастта между обещанията на САЩ и техните възможности. На 15 септември ШОС подписа меморандум за задължения с Техеран, който скоро ще направи Иран пълноправен член на организация, която представлява 43 процента от населението на света. Далеч от това да бъде изолирано, членството в ШОС ще осигури на Иран контакти на най-високо ниво и икономическо сътрудничество с Русия, Китай и Индия. На неотдавнашната среща на върха към Иран се присъедини и Турция, която вече има статут на „партньор в диалога“. През септември 2021 г. Саудитска Арабия, Египет и Катар също бяха приети в ШОС като партньори в диалога, присъединявайки се към Бахрейн и Малдивите.

Иран започва да излиза от регионалната изолация. През август Обединените арабски емирства и Кувейт обявиха, че ще върнат своите посланици в Техеран. Въпреки че Саудитска Арабия все още не е стигнала толкова далеч, те се срещнаха с Иран няколко пъти и на 25 април проведоха своя „пети кръг от „положителни“ преговори в Багдад… за нормализиране на двустранните отношения“, според Ройтерс.

На 22 август, Иранското външно министерство каза, че „разговорите със Саудитска Арабия за възобновяване на връзките също вървят в положителна посока“. През април 2021 г. Иран подписа 25-годишно стратегическо и икономическо партньорство с Китай на стойност 400 милиарда долара. А през юни тази година Иран и Венецуела подписаха 20-годишно споразумение за сътрудничество, което обхваща много области, включително петрол, нефтохимикали, отбрана, селско стопанство, туризъм, директни полети и култура.

Венецуела, друга страна, която САЩ се опитаха да изолират, също показва признаци на бягство. На 29 август Колумбия върна своя посланик във Венецуела, тъй като новоизбраният президент на Колумбия Густаво Петро изпълни предизборното си обещание да възстанови напълно дипломатическите отношения с Венецуела.

Отварянето на Колумбия към Венецуела е значително поражение за политиката на САЩ за изолиране на Венецуела. Колумбия отдавна е ключът към проекцията на САЩ в Латинска Америка и база за операции срещу Венецуела. Байдън написа в коментар, че е „казал много пъти, че Колумбия е ключовият камък на политиката на САЩ в Латинска Америка и Карибите“. Той също така нарече отношенията между двете нации „същественото партньорство, от което се нуждаем в това полукълбо“, а Колумбия „основната опора… за цялото полукълбо“. В допълнение към откриването на посолството Петро и Николас Мадуро от Венецуела планират да отворят напълно границата между двете страни и да възстановят военните отношения. Възстановяването на отношенията на Колумбия с Венецуела следва съобщението на Аржентина през април, че те ще възстановят връзките си с Венецуела. Няколко други страни от Латинска Америка отвориха отново комуникациите с Венецуела, включително Мексико, Перу, Хондурас и Чили. Еквадор също обмисля възстановяване на дипломатическите отношения с Венецуела, докато аржентинският президент Алберто Фернандес призова всички страни от Латинска Америка да преразгледат отношенията си с Каракас.

Тези отваряния към Венецуела идват след като Мигел Диас-Канел от Куба и Николас Мадуро от Венецуела бяха поканени на последната среща на Общността на държавите от Латинска Америка и Карибите (CELAC). Те също така следват бойкотите и демонстрацията на подкрепа за Венецуела и Куба, след като Байдън ги изключи от тазгодишната среща на върха на двете Америки. Няколко държави, включително Аржентина, Чили и Белиз, протестираха. Мексико, Боливия, Хондурас и други бойкотираха срещата.

И трите нации – Русия, Иран и Венецуела – демонстрират разликата между претендирания и действителния капацитет на САЩ да изолират своите противници. Опитите на Вашингтон да изолира страни, които оспорват хегемонията му, по ирония на съдбата доведоха до набелязани нации, които се обръщат една към друга и формират общност от изолирани нации.

Опитите на САЩ за изолация реално спомогнаха за бетонирането на многополюсния свят, който Вашингтон обеща да предотврати.

Тед Снайдър е колумнист за външната политика и историята на САЩ в Antiwar.com. Той също така често сътрудничи на Responsible Statecraft, както и на други издания.

Източник: theamericanconservative.com

Компанията оператор на газопровода „Турски поток“ заяви вчера, че Нидерландия ѝ е отнела лиценза за износ, предаде Ройтерс.

Компанията заяви също така, че въпреки отнемането на лиценза, продължава да транспортира газ и че е поискала възобновяването на лиценза.

„Турски поток“, който е съвместен проект на Русия и Турция, заработи през януари 2020 г., с капацитет от 31,5 милиарда куб. метра в година.

Газопроводът, който дава възможност на Москва да заобиколи Украйна в качеството ѝ на транзитно трасе към Европа, прави възможна доставката на руски природен газ за Южна Европа през Черно море и Турция.

Компанията „Южен поток транспорт“, която е филиал на руския енергиен гигант „Газпром“, е базираният в Нидерландия оператор на частта от газопровода, която минава през морето. Тя съобщи, че нидерландските власти са ѝ отнели лиценза за износ на 18 септември, в контекста на въвеждането на широки санкции на Европейския съюз срещу Русия.

„Въвеждането на нови санкции не ограничава транспорта на газ от „Южен поток транспорт“. От тази гледна точка, снабдяването с газ на голям брой производства и на милиони домакинства в Турция и в европейски страни няма да бъде засегнато в краткосрочен и в дългосрочен план“, се казва в изявление на компанията.

Бивш майор от американската армия и съпругата му, която е анестезиолог, са обвинени в това, че са планирали да предадат на Русия поверителна информация за военни пациенти, предаде Ройтерс, като се позова на разсекретен обвинителен акт.

Според документа бившият майор Джейми Лий Хенри, който е бил и лекар във военната база „Форт Браг“ в Северна Каролина, и съпругата му, д-р Анна Габриелян, са обвинени в заговор и неправомерно разкриване на лични данни, свързани със здравословното състояние на военнослужещи.

В обвинителния акт се съдържа твърдението, че заговорът е започнал след нахлуването на руските сили в Украйна.

Според прокуратурата двойката се е опитала да помогне на руското правителство, като му предоставя информация, чрез която „да придобие представа за здравословното състояние на лица, свързани с правителството и армията на САЩ“.

Двамата се срещнали с човек, когото мислели за представител на руските служби, но в действителност той бил агент под прикритие на ФБР.