Свалиха го от Разлог, БОЕЦ поиска оставката му, а днес пак е началник! Кой го връща и кой го бута към върха на ОДМВР–Благоевград?
Иван Попов отново е на началническия стол.
След като през 2025 г. беше сменен като началник на РУ–Разлог и преместен в „Икономическа полиция“, днес той отново е ВПД началник на същото районно управление.
А междувременно името му започна да се споменава и за директор на ОДМВР–Благоевград.
Това професионално израстване ли е, или поредното кадрово завръщане?
Това е въпросът, който поставя нашето разследване.
БОЕЦ ГО ПОСОЧИ. МВР ГО СМЕНИ. ПОСЛЕ ГО ВЪРНА.
През 2025 г. гражданското сдружение БОЕЦ атакува публично ръководството на полицията в Разлог.
Организацията публикува материали и видеозаписи, свързани с твърдения за полицейско насилие и нарушения, и поиска оставката на Иван Попов.
Това са твърдения на БОЕЦ, а не съдебна присъда.
Но са публични.
И не могат да бъдат изтрити от историята.
На 25 юни 2025 г. Попов е сменен като началник на РУ–Разлог и е преместен в „Икономическа полиция“.
Тогава изглеждаше, че началническата му кариера в Разлог е приключила.
Само че не е.
ПОПОВ СЕ ВРЪЩА
През 2026 г. Попов отново е посочен като ВПД началник на РУ–Разлог.
И тук идва въпросът:
КОЙ ГО ВЪРНА?
Какво се промени?
Кой подписа?
Какви проверки са приключили?
Какви резултати са отчетени?
Какви са мотивите?
Защо човек, сменен през 2025 г., отново получава началническа позиция?
Ако всичко е било чисто – покажете документите.
А СЕГА – ДИРЕКТОР?
И докато Попов отново е началник, започва да се говори и за следващата стъпка:
директор на ОДМВР–Благоевград.
Тук вече въпросът е съвсем друг.
Защото директорският пост не е награда за политическа издръжливост.
Той изисква професионализъм, почтеност и обществено доверие.
А около Попов има твърде много неизяснени въпроси.
ОТ БАНСКО ДО РАЗЛОГ
Попов е дългогодишен служител на МВР, преминал през СДВР, ГДБОП и Главна дирекция „Национална полиция“.
През 2015 г. поема РУ–Банско и остава там около пет години.
По това време кмет на Банско е Георги Икономов.
Самото съвпадение във времето не доказва зависимост.
Но поставя напълно резонния въпрос:
Какви са били отношенията между местната власт и ръководството на полицията в Банско?
Имало ли е кадрови разговори?
Имало ли е препоръки?
Имало ли е политическа подкрепа?
Тези въпроси могат да получат отговор единствено с документи и свидетелства.
ИМЕНАТА, КОИТО ИЗПЛУВАТ ОКОЛО НЕГО
В нашето разследване се появяват няколко имена.
Георги Икономов – бивш кмет на Банско, по чието време Попов ръководи местното районно управление.
Александър Мацурев – бивш депутат от ГЕРБ-СДС и политически кадър от региона.
Георги Кандев – име, което местни източници свързват с кадровото завръщане на Попов в Благоевградска област.
Николай Шушков – директор на Агенция „Митници“ и бивш областен управител на Благоевград.
Самото познанство с тези хора не е доказателство за зависимост.
Но когато около един полицейски началник се появява такава мрежа от политически и институционални фигури, въпросът „кой го бута?“ вече е напълно легитимен.
ТРИ ЧАСА В РАЗЛОГ
По информация, с която разполагаме, Николай Шушков е посетил Иван Попов в Разлог.
Разговорът е продължил близо три часа.
Според информацията темата е била възможността Попов да стане директор на ОДМВР–Благоевград.
Твърди се и че Шушков е съдействал за кандидатурата му.
Затова питаме директно:
ШУШКОВ, БИЛ ЛИ СТЕ В РАЗЛОГ ПРИ ПОПОВ?
РАЗГОВАРЯХТЕ ЛИ ЗА ДИРЕКТОРСКИЯ ПОСТ?
ПОЕХТЕ ЛИ АНГАЖИМЕНТ ДА ПОДКРЕПИТЕ КАНДИДАТУРАТА МУ?
Отговорът е прост.
Да или не.
МАЦУРЕВ, КАНДЕВ, ИКОНОМОВ – КОЙ С КОГО?
Около кадровото развитие на Попов се споменават различни политически и институционални фигури.
Сред тях са Георги Икономов, Александър Мацурев и Георги Кандев.
Не твърдим, че самото познанство или контакт представлява нарушение.
Но задаваме въпросите, които трябва да бъдат зададени:
Имало ли е срещи?
Имало ли е препоръки?
Имало ли е кадрово съдействие?
Кой е подкрепял Попов?
Кога?
И защо?
Ако няма нищо – нека бъде казано ясно.
Ако има – нека бъде обяснено.
ОТ ГЕРБ ДО НОВАТА ВЛАСТ?
В региона се коментират контакти на различни политически фигури с различни властови центрове.
Сред споменаваните имена е и Александър Мацурев.
Бивш депутат от ГЕРБ-СДС и политически човек с позиции в региона.
Към това се добавят твърдения за контакти с представители на новите властови центрове.
Тези твърдения също трябва да бъдат проверени.
Но въпросът остава:
Професионализъм ли е способността да преминаваш през различни политически епохи, или просто умение да намираш правилните хора?
ПОПОВ НЕ Е ВЪПРОС НА ЛИЧНА СИМПАТИЯ
Нашата позиция е ясна.
Иван Попов може да има професионална биография.
Може да има опит.
Може да има амбиции.
Но според нас той не е човекът, на когото трябва да бъде поверено ръководството на ОДМВР–Благоевград, докато всички въпроси около неговото управление и кадрово израстване не бъдат изяснени.
Не може един началник първо да бъде сменен, после да бъде върнат и след това да се обсъжда за още по-висок пост, без обществото да получи ясни отговори.
Не може публичните сигнали просто да бъдат забравени.
Не може намесата на БОЕЦ да бъде изтрита от историята.
Не може да няма отговор защо е бил сменен.
Не може да няма отговор кой го е върнал.
И не може да няма отговор кой стои зад кандидатурата му.
ПОПОВ ИСКА ВЪРХА. НО КОЙ ДЪРПА КОНЦИТЕ?
Това е големият въпрос.
И той вече не е само за Иван Попов.
Той е за начина, по който се вземат решенията за хората, които трябва да пазят закона.
Ако Попов е най-добрият кандидат – нека МВР го докаже.
Ако сигналите срещу него са неоснователни – нека покаже как са приключили.
Ако няма политическа подкрепа – нека политиците го кажат.
Ако Шушков не е лобирал – нека отговори.
Ако Мацурев не е участвал – нека го заяви.
Ако Кандев няма отношение – нека го каже.
Ако Икономов няма отношение – нека го каже.
Ние задаваме въпросите.
Институциите дължат отговорите.
Защото ОДМВР–Благоевград не е частна собственост на никого.
А директорският кабинет не трябва да се печели с връзки.
КОЙ БУТА ПОПОВ?
Очакваме отговор.
И тук въпросът вече не е само за едно име. Въпросът е за начина, по който се вземат решенията в държавата. Когато липсват ясни мотиви, прозрачност и публични отговори, съмнението неизбежно остава. Защото в тази история най-ефективният „заглушител“ не е устройство, а институционалното мълчание. А доверието не се печели с тишина. Печели се с факти, прозрачност и отговорност. Докато те липсват, въпросите ще продължават да се задават.